Можем да влезем в задочен спор с големия индустриалец и банкер Буров, защото у нас дори политиците, на които не им се удава политиката, вършат работата на онези, на които работата се удава, т.е. на бизнеса. Оказва се, че някои политици са просто кукли на конци. И понеже това стана ясно и на хилядите наивници, изпълвали площадите, вследствие на което партийните лидери изпаднаха в патова ситуация. Езикът им стана универсален и шаблонен. Вярата в собствените решения доведе до фатални грешки и последици за обществото. На фона на всеобщата врява в парламента управлението на държавата стигна до задънена улица. Въпреки всичко този терор продължава – срамен, политически кич. Преди 60 години президентът на САЩ Джон Кенеди се обърна към нацията с въпроса: Не питай държавата какво прави за теб, а какво правиш ти за държавата. Това е въпросът, на който всеки, а на първо място народните трибуни у нас, представителна извадка на българските избиратели, трябва да си отговорят. И заедно да спрем да бутаме Сизифовия камък, натиснал ни вече над три десетилетия. Няма общество, успяло на основата на страха, вината и омразата. А България точно в това се е заклещила. Това е повод да си припомним думите на Св. Ириней от Лион през 202 година от н.е.: Ако не увиснем на въжето заедно, със сигурност ще увиснем поотделно.
Петко ГЕОРГИЕВ
Наблюдател