БИОИКОНОМИКА И СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ГОРИТЕ

Нестор Домусчиев

Любчо Тричков

Какво конкретно означава биоикономика в горския сектор?

На ниво Европейски съюз има действаща стратегия за биоикономиката „Устойчива биоикономика за Европа: укрепване на връзката между икономиката, обществото и околната среда“ от 2018 г., чиято основна цел е да очертае глобалните предизвикателства, като изменението на климата, деградацията на земите и екосистемите, наред с увеличаващото се население, които ни принуждават да търсим нови начини на производство и потребление, съобразени с екологичните възможности на нашата планета. Според Европейската стратегия за развитие на биоикономиката в Европа развитието на устойчива биоикономика за Европа представлява укрепване на връзката между икономиката, обществото и околната среда. Според стратегията, биоикономиката обхваща всички сектори и системи, които разчитат на биологични ресурси (биомаса от животни, растения, микроорганизми, включително и органичен отпадък), техните функции и принципи. Тя включва и свързва взаимно: земните и морските екосистеми и услугите, които те предоставят; всички сектори на първично производство, които използват и произвеждат биологични ресурси (селско стопанство, горско стопанство, рибарство и аквакултури); и всички икономически и промишлени сектори, които използват биологични ресурси и процеси за производството на храни, фуражи, продукти на биологична основа, енергия и услуги.

Целите на Европейската стратегия за развитие на биоикономиката в Европа от 2018 г. включват най-общо, следното:

Осигуряване на продоволствена сигурност.
Устойчиво управление на природните ресурси.
Намаляване на зависимостта от невъзобновяеми, неустойчиви ресурси.
Управление и адаптиране към климатичните изменения.
Укрепване на европейската конкурентоспособност и създаване на работни места.

Основните сектори с принос за биоикономиката са:

Селско стопанство;
Хранително-вкусова промишленост;
Горско стопанство;
Дървообработваща и мебелна промишленост;
Целулозно-хартиена,химическа и фармацевтичната промишленост;
Текстилна промишленост;
Рибарство и аквакултури.

От съществено значение за развитие на биоикономиката е и енергийния сектор, в частта му за производство на биобазирана енергия, съответно от горско-дървесна и селскостопанска биомаса, както и други продукти и отпадъци използвани като биомаса за енергия.

Проектът с участието на Изпълнителна агенция по горите е: “Подпомагане на страните от Централна и Източна Европа(ЦИЕ) при разработване на стратегии и планове за действие за биоикономика”- CEE2ACT“. Към днешна дата все още има държави-членки на Европейския съюз(ЕС), включително от Централна и Източна Европа, които нямат национални стратегии за биоикономика и планове за действие, каквато е България, въпреки тяхната висока ресурсна база от биомаса и техния биоикономически потенциал. България има разработени няколко секторни и регионални стратегии за развитие на биоикономиката, като: Стратегия за укрепване на ролята на аграрния сектор в биоикономиката на Министерството на земеделието, храните и горите (разработвана през 2018-2019 г.), публикувана през 2021 г. от Селскостопанска академия. В нея са идинтифицирани 3 стратегически цели: 1 – Устойчиво управление и развитие на земеделието, горското стопанство и рибарството за устойчиво производство и предоставяне на възобновяеми ресурси; 2 – Пълноценно използване и развитие на научно-изследователската дейност, на партньорства за обмен и трансфер на иновации, на инфраструктура за експериментиране и 3 – Подобряване на знанията и уменията. Разработен е и План за действие, в който са дефинирани дейностите; Стратегия за развитие на биоикономиката в регион Стара Загора, 2019 г., в нея са определени следните приоритетните области за устойчива биоикономика в област Стара Загора: производство на храни и биопродукти, горско стопанство, ефективно управление на ресурсите, създаване на мрежа, клъстери и споделена стойност, кохерентност между биокономиката и развитието на селските райони, дигитализация.

Биоикономиката за горския сектор означава:

Устойчивата биоикономика, базирана на горите е един от най-важните сектори в Европа с глобален ефект като средство за зелен преход и поддръжник на повишена конкурентоспособност, работни места и устойчивост. Той е от основно значение за постигане на целите на ЕС за климата, както чрез съхранение на въглерод, така и чрез заместване на изкопаеми суровини. Базираната на горите биоикономика също прави възможно улавянето, използването и съхранението на въглероден диоксид на биологична основа. Базираната на горите биоикономика предоставя решения на много от днешните глобални предизвикателства, тъй като Европейският съюз върви напред към климатична неутралност до 2050 г. Устойчиво управляваните гори осигуряват просперитет като същевременно зачитат социалните, екологичните и икономическите измерения на устойчивото развитие.

Конкретно, какъв е приноса на горите и биоикономиката и какви са преплетените точки между тях:

горско дървесната биомаса е възобновяем, климатично неутрален енергиен ресурс, който е възможно да бъде максимално оползотворяван, в т.ч и чрез каскадното му използване във вид на дърва за огрев, дървесни брикети, пелети, биогаз, чипс и други отпадни от дърводобива, дървопреработвателната и мебелна промишленост дървесни материали и продукти;
горите предоставят комплекс от екосистемни услуги и ползи за населението, в т.ч материални, екологични, социални и регулиращи, които накратко могат да се опишат така:

2.1 горите са сериозен източник на недървесни горски продукти, които са важен елемент, както в хранителната верига, така и във фармацевтичната и парфюмерийна промишлености, чрез осигуряване на суровини като билки, гъби, в т.ч трюфели, горски цветове и плодове и много други;

2.2 горите и горските територии са най-големия нетен погълтител на въглеродни емисии, а дървесината и продуктите от дървесина, в т.ч плочи, дървени строителни материали, мебели, хартия и хартиени опаковки и мн. други са резервоар на въглерод;

2.3 горите са и място за туризъм, в т.ч ловен, отдих и рекреация на хората, осигурявайки, освен среда и чист атмосферен въздух;

2.4 горите предпазват почвите от ерозия, предотвратяват някои природни бедствия, като свлачищните процеси, населените места от наводнения, горските защитни пояси предпазват пътищата и земеделските земи от някои неблагоприятни природни феномени и др.

Така че, можем да обобщим, че биоикономиката за горския сектор е разумен баланс на максимално ефективното оползотворяване на дървесината и на дървесните отпадъци на каскаден принцип, както и използването на останалите екосистемни услуги и ползи от горите, което би довело и до разнообразяване на приходите от тях с цел реинвестиране на достатъчно средства в горския сектор.

Състояние на биоикономиката в страните членки на ЕС и в България и мястото на горския сектор в биоикономиката в България

Основните сектори с принос за биоикономиката са:

Селско стопанство;
Хранително-вкусова промишленост;
Горско стопанство;
Дървообработваща и мебелна промишленост;
Целулозно-хартиена,химическа и фармацевтичната промишленост;
Текстилна промишленост;
Рибарство и аквакултури.

Какво показва статистиката за развитието на биоикономиката (данните са по Joint Research Center, European Comission) на двете нива, съответно на ниво ЕС и на ниво България.

На ниво ЕС, през 2021 г. секторите на биоикономиката на ЕС – за производство на биомаса и за преработката й са създали до 728 млрд. евро добавена стойност и работни места за 17.2 милиона души. Тези стойности представляват 5.0 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС и 8.2 % от неговата работна сила. Разпределението спрямо БДС на биоикономическите сектори и по отношение на осигурените/заетите работни места е представено на фигури 1 и 2.

На ниво Европейски съюз

Фиг. 1. Разпределение на брутната добавена стойност (БДС) на секторите на биоикономиката в ЕС,

2021 година

Приносът на сектор горско стопанство в БДС е 3%, но ако добавим и приносите на секторите „изделия от дърво и мебели“, съответно 9% и на сектор хартия – 7%, ще се получи общ принос на дървесната биомаса и продуктите от нея в БДС на секторите на биоикономиката в ЕС в размер на 19%, което нарежда на трето място приноса на дървесната биомаса в БДС на ЕС.

Фиг.2. Разпределение на секторите на биоикономиката в ЕС за 2021 г. спрямо броя на работещите в тях

Приносът на секторите на биоикономиката в ЕС спрямо броя на работещите в тях е посочен на фиг. 2. Горското стопанство е с принос от 3%, но добавяйки свързаните с него сектори на „Изделията от дърво и мебели“, съответно с 8% и „Хартия“, съответно с 4%, се получава, че приноса на секторите, работещи с дървесна биомаса е 15% от общо заетите в областта на биоикономиката в ЕС.

На ниво България

В България тенденциите, свързани с приноса на заетите работни места спрямо БДС в секторите на биоикономиката за 2021 г. са сходни с тези на страните членки на ЕС. Секторите на биоикономиката на България са създали през 2021 г. около 5.487 млрд. евро добавена стойност и 726 240 работни места и от разпределението по сектори е представено на фиг. 3 и 4.

Фиг. 3. Разпределение на брутната добавена стойност на секторите на биоикономиката в България спрямо БВП, 2021 г.

Приносът на сектор “Горско стопанство“ в БДС е 5%, но ако добавим и приносите на секторите „изделия от дърво и мебели“, съответно 5% и на сектор хартия – 3%, ще се получи общ принос на дървесната биомаса и продуктите от нея в БДС на секторите на биоикономиката в ЕС в размер на 13%, което нарежда на трето място приноса на дървесната биомаса в БДС на България, където с най-голям принос е селското стопанство – 51% и секторът на „Храни, напитки, тютюн“ с 25%.

Фиг. 4. Разпределение на секторите на биоикономиката в България за 2021 г. спрямо броя на заетите работни места

Приносът на секторите на биоикономиката в България спрямо броя на работещите в тях е посочен на фиг. 4. Сектор „Горско стопанство“ е с принос от 3%, но добавяйки свързаните с него сектори на „Изделията от дърво и мебели“, съответно с 4% и „Хартия“, съответно с 1%, се получава, че приноса на секторите, работещи с дървесна биомаса е 8 % от общо заетите в областта на биоикономиката в ЕС. В случая е налице интересна тенденция, показваща, че в България 8% заети/работещи в трите сектора добиващи и преработващи дървесна биомаса имат принос от 13% в БДС на биоикономическите сектори в страната.

Трябва да отбележим, че при изчисленията за приноса в БДС и броя на заетите в биоикономическите сектори в ЕС и България не вземаме в предвид секторите, произвеждащи електричество и течни биогорива, тъй като няма данни каква биомаса се използва в техните производства. Освен това за сектор Горско стопанство не са взети в предвид екосистемните ползи и услуги, които се осигуряват от горите, а само производството и потреблението да дървесна биомаса.

Работи ли се у нас по европейските амбиции за увеличаване на горския фонд с цел намаляване на парниковите емисии? Достатъчно добре ли е оценен горския фонд на България като поглъщане на въглероден диоксид и ако не, защо да харчим пари да го развиваме?

Фиг. 5.

Фигура 5. показва, че площта на горските територии и горите в тях, постоянно нараства от 1960 г. до 2023 г., като за посочения период горите са се увеличили с близо 1 млн. хектара.

Предстои приемането на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка на Съюза за сертифициране на поглъщанията на въглерод (Регламента за сертифициране). Като предстоящи действия на национално ниво следва да се определи базовото състояние на поглъщателната способност на горската територия към момента на влизане на регламента в сила, което се очаква да стане през 2024 г. Очаква се тези показатели да бъдат възложени за изготвяне от външен независим орган, какъвто може да е Института за гората към Българска академия на науките (БАН). Съгласно Регламента за сертифициране, до 2026 г. е необходимо Европейската комисия да възложи изготвянето на Методология за остойностяване на емисиите и План за действие за увеличаване на поглъщането от горите в зависимост от вида на горите, дървесния вид, прираста на горите, начина на стопанисване, ползването на биомаса и др. Съгласно Регламента за сертифициране механизмът за реално търгуване с емисии следва да стартира през 2028 г.

България е достигнала изискванията на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и на Европейската стратегия за горите да защитава поне 30 % от територията на ЕС и да интегрира екологични коридори, като част от трансевропейска мрежа за защита на природата, включително всички девствени и вековни гори.

Остава ли ловът на гургулица? Забраниха ли окончателно оловните муниции? Ще забравим ли в близко бъдеще за АЧС?

Ловът на гургулица в България ще бъде запазен. Това става възможно с промяна в Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча, който е качен за обществено обсъждане. Европейската комисия отчита тенденция за намаляване популацията на гургулица за Централно-източния прелетен път, който преминава и през територията на Р България. В тази връзка е отправено искане за спиране на лова. Това налага дневната норма за отстрел на гургулици да се намали от 8 на 3 броя, а по линия на организиран ловен туризъм от 24 на 15. Експертите ще продължат да наблюдават състоянието на популацията и да осъществяват ежегодно провеждания мониторинг, който се прилага от 2022 г.

Забраниха ли окончателно оловните муниции? Оловните сачми са разрешени за извършване на лов, с изключение на лов във влажни зони. Регламентът REACH, забраняващ оловни сачми над влажни зони влезе в сила от 15 февруари 2023 г. във всички страни от Европейското икономическо пространство. Регламентът забранява изстрелването и носенето на оловни сачми във или в рамките на 100 метра от влажните зони, както и пренасяне на какъвто и да било боеприпас от този вид при лов във влажна зона или при отиване на лов във влажна зона.

Ще забравим ли в близко бъдеще за АЧС? Африканската чума по свинете рязко намали популацията на дива свиня, но вече се наблюдава плавното й възстановяване, като за изминалата година е регистриран ръст от 7%. Стопанисващите дивеча и за в бъдеще ще трябва да продължат да поддържат запаса на дивата свиня в рамките на 0,3 бр. на 100 ха. Да осъществяват претърсвания за трупове на умрели диви свине в стопанисваните от тях ловностопански райони, както и да спазват минималните изисквания за биосигурност при провеждането на ловните излети.