Светът все още търси ефективни и рентабилни начини за съхранение и управление на енергията, произвеждана от ВЕИ, но предложените решения са все още на експериментално ниво, смята Тодор Тодоров, управител на фирма ВАЛБИС ТРЕЙД, която близо 20 години доставя поддържа и сервизира оловни, индустриални, специални батерии, UPS и широк спектър от продукти в областта на резервното електрозахранване. Поради очакваното европейско финансиране на подобни иновативни проекти, у нас също бяха заявени много инвестиционни намерения. Финансиране обаче все още няма, поради което нямаме и сериозни разработки в сферата. ВАЛБИС ТРЕЙД също бе избрана за изпълнител на подобен проект, по който направихме няколко технологични предложения. В сферата за съхранение на енергия обаче и цените, и самите технологии се развиват с такава динамика, че само за месец параметрите на проектите стават неактуални, обяснява още Тодор Тодоров. По думите му, не само у нас, но и в света, реализираните вече проекти за съхранение на енергията са по-скоро на имиджов или експериментален етап. Обикновено те са на частни инвеститори, с малка мощност са и целят по – скоро  опознаване на технологиите, на ефективността и на рентабилността на подобен тип съоръжения. Според управителя на ВАЛБИС ТРЕЙД по – разпространения вариант на energy storage в момента са комплектите, състоящи се от фотоволтаик, инвертор и батерии, използвани при еднофамилни семейни жилища. И при тях обаче все още са налице проблеми с правилната комплектовка, балансиране и свързването към електроразпределителната мрeжа. А и в крайна сметка, не битовото приложение на системите за съхранение на енергия е същинският фокус на проблема с управление на енергията. Тодор Тодоров смята още, че поради високата цена на съоръженията, докато държавата или Европа не осигурят финансови стимули, индустриални проекти от този тип няма да бъдат пълноценно реализирани.

-Друг тип решение за управление на енергията е водородната енергетика, допълва Тодор Тодоров. Зеленият водород конкретно се получава при разлагането на вода чрез използването на зелена енергия. Водородът се съхранява и при недостиг се изгаря в горивни клетки, използва се в електромобили и т.н. Търсят се и други варианти са съхранение – павец, акумулаторни системи, водорони станции, създават се системи за съхранение на базата на електрохимични източници на ток. Оптимист съм, че в следващите 10 години проучванията ще преминат през експерименталната си фаза, технологиите ще бъдат изяснени и ще се намери оптимално решение на проблема със съхранението и управлението на зелената енергия.

Сн. Тодор Тодоров

Пенка ПАРАШКЕВОВА