Кабинетът прие 8.5 млн. лв. за изследване на критични суровини. Това крачка напред ли е към рестарта на минните проучвания у нас?

Това е сигнал на добри намерения, все още не е крачка напред – проучванията за находища са в пъти над тази сума. Но това ще даде възможност на научните институти, най-вече от БАН, да направят обзор върху съществуващите данни, с които разполага националния геоложки фонд, спрямо актуалните потребности на обществото от суровини. За да има рестарт, трябва да се обнови базата данни, което става с работа на терен,проучвателни сондажи върху реални терени. Както бе акцентирано и на Европейския минен форум, необходимо е и ускоряване на разрешителния режим за проучване и добив на полезни изкопаеми. Но преди това е необходимо широко обществено обсъждане между минен бизнес, общество и правителство. Трябва да е налице обществен консенсус, при това със стабилна и дългосрочна времева рамка. Нещо , което не може да се осъществи при настоящата ни политическа действителност.

ЕК също отвори процедура за стратегически проекти за критични суровини. България има ли готовност и участие?

На национално ниво активността по информираност която осъществяват министерствата на енергетиката и  икономика са стъпка напред, но и да оказват процедурна подкрепа на компании, кандидатстващи по тази процедура е от изключителна важност. Готовност за кандидатстване обаче означава наличие на първично проучване с доказани резултати. Европейският закон за критичните суровини също изисква актуализирани проучвателни програми на всеки 5 години.

За какви непроучени полезни изкопаеми  има данни у нас и има ли интерес към тях?

Към стратегическите суровини категорично има интерес. Не е проблем и финансовия  ресурс -бил той местен или международен. В България можем да се похвалим и с водещи в света позиции по отношение на ноу хау, когато става дума за проучване и разработване на находища с ниско процентно съдържание на полезния компонент.  Защото едно е  да разработиш медно находище в Чили с 6% съдържание на мед, друго – да разработиш находище с 0,26% мед. Съществуват и данни за находища у нас – на волфрам, на мед, на оловно – цинкови руди, на фелдшпати и др. Необходимо е те да бъдат допроучени и оценени като полза за региона и държавата.

И тук отново стигаме до националния консенсус. Т.е. обществото трябва да е наясно какво ни очаква, ако не проучваме подземните си богатства, какви са последствията за регионите и за националната икономика. И обратно обществото трябва да знае какво се случва в регионите, в които се осъществява добив. В тях има инфраструктура, има болници, добре оборудвани училища, стипендии, малък и среден бизнес, богат културен календар, висок стандарт на живот. Средните доходи в Панагюрище, в Челопеч, в Крумовград, в Златица надхвърлят софийските. Заплащането при минните професии достигна това от IT сектора, а на единична база минната индустрия внася повече към социално -осигурителната система отколкото IT сектора. Ние превръщаме регионите в предпочитани места за живеене, не в апокалипсис, както често се представя пред обществото нашата дейност. Минните обекти и рудниците са в нова ера- дигитални, автоматизирани, чисти, с осигурени безопасни условия на труд.