Има ли все още спасение за българското здравеопазване, доц. Мангъров?

-Най-важно от всичко е да се раздели заплащането на медицинския труд от заплащането на  стойността на лечението. Стойността на лечението се изчислява чисто счетоводно – толкова разходи за лекарства, толкова за консумативи, ток и т.н. Заплащането на труда трябва да бъде предварително договорено след оценка на необходимия медицински персонал, като възнагражденията трябва са съпоставими с европейските. В момента заплатите се формират на базата на изработените клинични пътеки, като никъде в клиничните пътеки не фигурират разходи за труд. Някои клинични пътеки са хиперфинансирани за разлика от други, което в крайна сметка води до пренаселване на някои специалности и обезлюдяване на други. Това е причината за липсата на кадри. Системата на клиничните пътеки е изключително порочна. Втората по значимост стъпка – частните болници да нямат финансиране  по здравна каса. Здравните вноски са задължителни, с тях разполага касата, но за събираемостта и санкционирането следи държавата. И в същото време касата ги раздава на всеки, който  поиска под предлог, че е направил частна болница, в която предлага по-чисти чаршафи и слага каквито си иска допълнителни такси. А всъщност дали здравно осигурените са съгласни с техните пари частните болници да реализират поне 20% печалба. Обикновено е доста повече. Има директори на частни болници с годишни заплати по над 1 млн. лв., да не говорим за самите собственици. Това са пари  които на практика идват от нашите осигуровки. Отделно, че в страната има над 1.4 млн. души неосигурени, като техните деца (по закон всички деца са осигурени) се осигуряват от държавата, т.е. от онези осигурените, които си плащат. Здравни осигуровки не плащат и държавните служители. Всяка болница, независимо дали е държавна, общинска или частна гледа да реализира възможно най-голям брой пътеки, защото единствено оттам си формира приходите. Стремежът е да се хоспитализира всеки, който мине покрай болницата – особено ако е относително леко болен и може да бъде приет по скъпо платените пътеки. При заплати, отделени от клиничните пътеки, няма да има ненужни хоспитализации, защото няма да водят до увеличаване на възнаграждението на работещите и на печалбите на собствениците. Частната медицина не е за всеки. Там пациентите трябва да плащат от джоба си, ако могат да си го позволят или от частни осигурителни фондове, ако има такива. Това,  което става в момента е някакъв див капитализъм по социалистически.

Неравномерното финансиране на клиничните пътеки?

-Факт са. Някои пътеки от инвазивната кардиология достигат до 15-20 хил. лв., а в инфекциозните болести, най-скъпата е по-малко от 3 хил. лв. Това можем да го променим, ако спрем фиксираното плащане по клинични пътеки – на парче. Колкото струва лечението – толкова се плаща – както вече казах – толкова за лекарства, толкова за консумативи, толкова за ток и вода. Поради изкуствено завишените цени на пътеките, някои специалисти получават непропорционално високи заплати. Случи се още в началото при създаването на НЗОК, когато ръководителите й по стечение на обстоятелствата бяха специалисти кардиохирурзи, кардиолози и пр., които си завишиха прекомерно цените на пътеките. Затова днес във Враца и Видин нямат инфекциозни отделения, но пък имат инвазивни кардиологии. Всъщност медицинският труд е един и същ, независимо дали си инфекционист, педиатър, интернист, онколог или инвазивен кардиолог. Няма как едните да работят за 30 хиляди на месец, а другите за 3. Ако само високоплатеният труд е ценен, нека да останат да работят само те, високоплатените. Педиатрите и инфекционистите бездруго са на изчезване. Неслучайно наскоро в София правиха молебен за педиатри. Заплатите на медиците следва да са съпоставими с европейските и да са пропорционални на труда, квалификацията, стажа. В противен случай просто няма да има хора и проблемите ще се задълбочават. Нощният труд трябва да се заплаща, както във всички други професии, а не да се излиза с номера, че бил включен в графика. Нощният труд е изключително амортизиращ и трябва да се компенсира подобаващо.

Ако сте здравен министър, ще успеете ли с реформите?

Най-вероятно ще ме застрелят. В здравеопазването икономическите интереси са огромни. Но ако искаме качествено здравеопазване, трябва да се започне – с желязна воля и охрана. И 10 млрд. да станат парите за здраве, пак няма да стигат, защото системата е направена да разхищава, да я разграбват.

Има и други неща в здравеопазването, които трябва да се променят –  да се обединят или по-скоро да се синхронизират болничната и доболничната помощ, за да няма ненужни хоспитализации, а тези които имат нужда, да са в болница да стоят там колкото трябва, а не колкото е клиничната пътека, особено важно е да може да се специализира по месторабота и пр. В момента, за да специализира, младият специалист трябва да се откъсне от местоработата си поне за четири години.