Липса на ясна дългосрочна визия и приемственост във всеки един сектор на енергетиката у нас отчита енергийният експерт от Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков.
-Дали иде реч за газови коридори, нови ядрени мощности или въглищни региони – решенията са чисто политически, не се базират на ясна енергийна експертиза и икономическа обосновка. Просто някой решава, че даден проект е много хубав. Говорим за начин на вземане на решения. По силата на Плана за възстановяване и устойчивост пълната либерализация на пазара на едро трябваше да приключи до октомври 2022 г., а либерализирането на битовите потребители – до края на 2025 г. Миналата есен управляващите бързаха с промяната в законодателството без да се замислят как ще заработи моделът, какви ще са отношенията между различните участници, какви рискове могат да възникнат и необходимите инструменти за преодоляването им, като обещанието беше, че детайлите ще се изгладят впоследствие. Но напролет просто отложиха либерализацията с мотива, че пазят битовите потребители от скок в цените. Докато всъщност първата стъпка е либерализация на пазара на едро, която няма нищо общо с домакинствата. Истинският проблем всъщност беше в ликвидността на крайните снабдители, които от разсрочени плащания към НЕК трябваше да преминат към всекидневни плащания към Българската независима енергийна борса, коментира още енергийният експерт.
Сериозно обезпокоителен, според него, е и прекаленият инвеститорски интерес и нестихващото финансиране на ВЕИ проекти, подлъгани вероятно от високите цени през 2021 – 2022 г. поради несигурност на енергийните доставки. Пазарът на електроенергия обаче започва процес на нормализиране. Свръхпроизводството и липсата на еквивалентно търсене още от миналата година са довели до нулеви, на моменти дори до отрицателни цени. Проблемът, според Калоян Стайков, далеч не е само български, а на целия ЕС. Което отново връща темата за дългосрочната визия в икономиката и енергетиката, разглеждана при това задължително в европейски контекст.
-В коренно различна ситуация сме отпреди 10 години, когато междусистемната свързаност беше ниска, коментира Калоян Стайков. Пазарите не бяха интегрирани и обменът на електроенергия беше ограничен. Тези ограничения в момента не съществуват, което оказва сериозно влияние върху българския енергиен пазар. И предполага задължителна енергийна и икономическа експертиза при вземането на всяко едно решение за българската енергетика.
СН. Калоян Стайков
Петко ГЕОРГИЕВ
Наблюдател
