Д-р инж. Никола Рангелов, Председател на УС на БАМИ

Г-н Рангелов стратегическата програма 2024 – 2029 на ЕК (т.нар. индустриална сделка) пренасочва ли ресурс от зелената сделка към индустриите и удължава ли сроковете за декарбонизация?

Скептицизмът към Зелената сделка довежда до предефиниране на комуникацията и преосмисляне на сроковете и ангажиментите в нея. Новата стратегическа програма, приоритизираща европейската конкурентоспособност, всъщност е резултат от Декларацията от Антверпен на европейските базови индустрии, към която БАМИ се присъедини още през февруари. ЕК предлага нов фонд за конкурентоспособност, който допълва Европейската бюджетна и фискална рамка и ще осигурява допълнително финансиране на зеления преход. Очаква се в най-кратък срок след сформиране на структурите на ЕК и ЕП да бъдат предприети реални действия  по изграждане на работещи механизми за финансиране на зеления преход, включително бюджетиране на новосъздадения фонд. Една от възможностите за европейско финансиране е неизползваните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост да захранят частично Фонда с 350 млрд. евро. Не се очаква преосмисляне на крайния срок  за декарбонизация – 2050 година, а своеобразно прекалибриране на междинните срокове и конкретизиране на методите за финансиране. Още повече, че ЕС не е сам в тези си усилия за глобален зелен преход. Най-силните световни икономики САЩ, Япония, Корея и редица други държави са приели същия срок, а Китай – 2060 година.

БАМИ настояваше за Национална индустриална сделка  с план за декарбонизация?

Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) съвместно с СФ Металици – КНСБ и НФ Металургия КТ Подкрепа призоваха правителството да приеме Национална индустриална сделка  с План за декарбонизация, които да гарантират достойно участие на страната в европейската трансформация и разгръщане реалния потенциал на базовите енергоинтензивни и структуроопределящи за икономиката индустрии. За съжаление това съвпадна с нестабилността в управлението на страната и липсата на възможност за сериозни преговори. Проведени бяха предварителни срещи с някои министри и политически партии. Очаква се преди предсрочните избори да се проведат срещи с основните политически субекти, които да се ангажират с изготвянето Национални: Индустриален план (сделка), Енергийна стратегия, Пътната карта за климатична неутралност и Реиндустриализация.

Работи ли българската металургия с български суровини?

За суровинното си обезпечаване браншът разчита предимно на внос, въпреки добре развития национален минен сектор и рециклираща индустрия. Те от своя страна допринасят за относителната суровинна независимост (25 – 30 % от суровините са местни), като са и възможност за получаване на редки и благородни метали с приложение в индустриите за възобновяеми технологии. При стоманодобива около 80 % от железния скрап е от местни източници.

 

Българската металургична индустрия е един от водещите сектори в националната икономика с 15 % дял от промишлената продукция на България. Производството е ориентирано към износ с 80 %, преобладаващо  за ЕС. България се нарежда на 6-то място в Европа по производство на цветни метали – 14 % от медта, 8 % от оловото и 4 % от цинка.

Поля ИВАНОВА