ИЛИ ПСИХОЛОГИЯТА НА УПРАВЛЯВАЩИЯ ПОЛИТИК
Ставащото в парламента буди недоумение – всеки срещу всеки и никой с никого. Нали са избрани в името на народа, за да служат на народа. Властта е дрога, която подлудява всеки, който я вкуси, казва Франсоа Митеран. Дали пък не трябва човек да е луд, за да се сдобие с власт? Да е мегаломан, за да се стреми към върховете, да е параноик, за да се пази от предателства, да е психопатичен, за да елиминира противниците си. Тези заключения прави в бестселъра си Паскал дю Сютер – Лудите, които ни управляват, посветил научния си труд на политическата психология. Той анализира политика в частност, от чиито характер, комплекси и настроения в крайна сметка зависим ние. Авторът задава въпроса: Tрябва ли човек да притежава черти на психопатична личност, за да достигне върха на властта? Пътят към нея носи понякога толкова страдания и лишения, че трябва да си движен от неустоима амбиция, за да не се откажеш по средата. Човекът във властта изпитва императивната потребност да бъде обичан. Според Сютер обаче мнозина преминават от фаза на нарцисизъм, през фаза на презрение към другите до фаза мегаломания. Затова при политиците, повече отколкото при средния гражданин, се пораждат тези чувства.
Подлудява ли властта? Или пък трябва да си луд, за да се стремиш към власт.
Вярно е едно: Лудостта не се измерва както кръвното, както нивото на холестерола.
Петко Георгиев
Наблюдател
