По време на избори всяка втора дума в партийните програми е реформи, които ще доведат до промени. В пълна лудница се превръща цялата ни държава при временните правителства, но най-вече в безвремие, като сегашното. Политиците се изявяват като месии, но покрай очакванията на хората най- накрая да се яви нещо смислено, сериозно и стабилно в изпълнителната власт, те губят представа за реалното. Вече е трудно да се каже каква част от българите вярват, че при едно ново правителство ще се случат шумно афишираните преди изборите реформи. Обществото, напатило се от обещания, гледа скептично и дори комично на това. Склонно е да вярва, че това е поредният фарс, разиграван от управляващите. От друга страна хората, особено в държавната и общинската администрация, са уплашени от думата реформи, заради асоциацията й със съкращения. Че има какво да се реформира и в правосъдието, и в здравеопазването, и в образованието, и в икономиката, и в енергетиката, транспорта и т.н., е безспорен факт. Но на правителствата им трябват и пари, за да пристъпят към каквито и да е промени, а освен това реформите са болезнени и непопулярни сред голяма част от реформираните групи. Номерът няма да мине, защото всяка засегната група скача и съответният ресорен министър прибира набързо байрака, защото ще бъде отнесен от вихъра на недоволстващите. Вчера дойдоха на власт, а пък да си отидат за едното нищо! Затова тези изблици за рефрми са си чисти проформи. Затова и вече не се шуми и не се обещават реформи и промени на всяка цена. Но и затова за партиите гласуват шепа хора, а недоволните от политическата система са неимоверно много.
А че има нужда от терапия сега и веднага, е напълно безспорно. И неизбежно.
Петко ГЕОРГИЕВ
Наблюдател