-Горите са не само национално богатство, те са от изключително значение за Европа и за света, при това не само в контекста на климатичните промени. Горите са един възобновяем енергиен източник, който определя не само нашето съществуване, но и икономическите насоки за развитие на човечеството. Това каза инж. Димчо Радев (вляво на сн.), изп. директор на Югоизточното държавно предприятие (ЮИДП) – Сливен, на пресконференция в Стара Загора, целяща да сведе до знанието на обществеността проблема със съхненето на иглолистните гори и по какъв начин може да бъде решен той.

-Обществеността е много чувствителна на тема стопанисване и управление на българските гори, каза още инж. Радев. Ние, българските лесовъди, най-много от всички искаме да спасим иглолистните гори от съхнене. Най-ефективният начин за това е отстраняването на болните дървета чрез извеждането на санитарни сечи. И тъй като това неминуемо ще доведе до реакции в обществото, искаме предварително да обясним защо ни се налага. На територията на ЮИДП общата площ на горите е 932 хил. ха, от тях иглолистни са 89 хил. ха, основно с бял и черен бор, за които е характерно съхненето. Общо засегнатите от съхнене от тях са 65 хил. дка , слабо засегнати са 39 хил. дка ( до 25% съхнене) , средно засегнати (до 60%) са 20 хил. дка и силно 4500 дка. Най-силно засегната е старозагорска област с 41хил. дка, хасковска област – с 12 хил. дка, ямболска и сливенска – с 9 хил. дка, бургаска с около 2 хил. дка, съобщи още инж. Радев. По думите му през 2024г. на територията на ЮИДП ще бъдат изведени санитарни сечи върху площ от 38 хил. дка като стремежът им ще бъде целият годишен дърводобив по план да се осъществи именно върху площи, предвидени за санитарни сечи. От регионалните дирекции по горите в Стара Загора и Кърджали, които одобряват постъпилите искания за извеждане на санитарни сечи, съобщиха, че от началото на годината вече са одобрили санитарни сечи върху съответно 15 461 дка и 7440 дка.

Директорът на Лесозащитна станция (ЛЗС)-Пловдив инж. Пенчо Дерменджиев (в средата на сн.) отчете 5 пика на съхнения през последните 40г. сред които най-големият е настоящият от 2024г. със засегнати 181 хил. дка на територията на ЛЗС. Той обясни това с продължителните засушавания ( повишена температура за 2023г с 1,6 гр), намаляване на водните ресурси и въздушната влажност, при което най-уязвими са иглолистните насажденията извън ареала си ( под 500 м надморска височина) изкуствено създадени култури. Хладната пролет, влажното време от май до юни, последвани от суша, са благоприятствали в максимална степан развитието на патогените, причиняващи съхнене. Останалите фактори са глобалното затопляне, изкуствените насаждения, създавани с цел прохлада и рекреация край населените места, с цел туризъм, антиерозия или овладяване на пороите. Единственият начин да спре разпространението на заболяването е чрез извеждане на санитарни сечи, прилагани само в силно засегнатите от съхнене територии.

За финал от ЮИДП обещаха, възстановяване на горската пътна настилка след извеждане на санитарните сечи и залесяване върху териториите, върху които горите не успеят да възобновят своята функция.