Колко десетилетия вече ни промиват мозъците с един и същи рефрен за просперитет на България и българите. То не бяха янеяневци, воленсидеровци, барековци, а сега и костадиновци. Само че, освен с национализъм, демагогия и популизъм, те  ни играят по тънката струна, че виждате ли България и Европа са в упадък и трябвало да изберем Възраждане, за да излезем от това блато. И понеже досега не са били на власт, заливат електората с пълноводни реки и заклинания за национален суверенитет и спасение от кризата!?Следват общи приказки за здравеопазване, образование и за силна икономика!? И забележете: много високи заплати!? На гребена на вълната от лутането на електората от една крайност в друга, популистите разчитат на стадния инстинкт. Кои лица изразяват наглост, самодоволство, арогантност и нарцисизъм от плакатите? Те хипнотизират народа с универсални обещания, като способността да ги пренебрегват е също универсална. Философията на популиста е: няма значение какъв съм, важно е как ще ме възприемат, за да отидат до урната и да пуснат бюлетината за мен.

Обществото забравя да контролира политиците – популисти, след като вече е гласувало за тях. Резултатът е политическа партизанщина, корупция, аморално и нагло поведение, мотивирано от шестващата недосегаемост на политическите функционери.

Петко ГЕОРГИЕВ

Наблюдател