Проф. Иван Т. Иванов, д.б.н., председател на Историческо дружество Българска орда

На 5 октомври 1879 г., две години след опожаряването на Стара Загора от Сюлейман паша, Александър Богориди паша, назначен от султан Абдул Хамид II за генерал-губернатор на автономната османска провинция Източна Румелия, тържествено заравя в земята пред тогавашната старозагорска община една медна плоча, на която пише:

“Днес 23 септемврий 1879 година след Рождество Христово ся положи от собствената ръка на Негово Сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Источна Румелия, този основний камък за възобновление на града Стара Загора в царуването на Всеросийский император Александра ІІ-й Николаевича, в князуването на българский княз Александра І-й Батембергски и в дните на Негово сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Южна България, наречена Источна Румелия, на директора на земеделието, общите сгради и пр. Доктора Вълковича, на Старозагорский префект Нестора Марков, на председателят на Старо-Загорский градский съвет Стефана Стойков Салабашев. Възобновляемия този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори във времето на Руско-Турската война на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово при нашествието на Турските войски предводителствувани от Сюлейман-паша, при което нашествие ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 Българи: мъже, жени и маловъзрастни детчица. Преди разсипването, града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650 души. Това ся написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството.”

Само шест години след това събитие, на 6 септември 1885 г. (днес официален празник в България) българите от Източна Румелия въстават и свалят омразната власт на султанския генерал-губернатор.

На 9 септ. 1944 г. на власт идва БКП. През 1951 г. връх „Свети Никола” е преименуван на „Генерал Столетов”, затворени са Софийската и Пловдивската духовни семинарии. Надписите, посветени на император Александър ІІ Николаевич върху фасадите на църквата „Св. Троица” и на Храм-костницата „19 юли 1877 г.” в Стара Загора са премахнати. Забранен е и Празникът на град Стара Загора, посветен на свети Теодор Тирон. През 1987 г. обаче, на заседание на Градския комитет на БКП в Стара Загора се взема решение 5 октомври 1879 г. – денят на заравянето на медната плоча да се чества като (нов) Празник на града.