Eкспанзия на Боровата процесионка в България

Боровата процесионка (Thaumetopoea pityocampa) се среща по цялата крайбрежна зона на Средиземноморието и отделни, по-топли райони във вътрешността на Европа и Северна Африка. Видът се храни основно с различни видове бор и случайно с представители на други иглолистни родове. Към края на миналия век ареалът на вида обхваща значителни райони на Южна България (Осогово, Краище, долините на р. Струма и Места, Рила, Пирин, Славянка, Западни и Източни Родопи, Карловска и Калоферска котловина, Ихтиманска и Сърнена Средна гора и др.) до около 1200-1350 m надм. в. на северни и южни изложения.

Thaumetopoea pityocampa разширява ареала си на север и по надморска височина и се явява биологичен индикатор за изменение на климата. В България към края на миналото столетие T. pityocampa преминава от Калоферската в Казанлъшката котловина, в момент достига Твърдица. Преди две-три години прониква за първи път в Северна България чрез т.н. разпространение от транспортни средства.
Боровата процесионка е най-опасният вредител в иглолистните гори. Няколко последователни дефолиации могат да причинят силно отслабване или гибел на нападнатите дървета. Мащабните залесявания през втората половина на ХХ век с бял и черен бор в България водят до нарастване на нападенията от вредителя, които към края на 90-те години достигат 35-40 хил. ha. Боровата процесионка има две фенологични форми на развитие – ранна (лятна) и късна (зимна). Гъсениците на лятната форма се излюпват в края на лятото, изхранват се през есента и слизат да зимуват в почвата до края на октомври. Гъсениците на зимната форма се излюпват през есента, хранят се през зимата и в зависимост от температурните условия, слизат за какавидиране в почвата между януари и април, движейки се наредени в процесия една след друга (Фиг. 1).

Гъсениците на боровата процесионка след трета възраст произвеждат уртикарния протеин талметопоин, който причинява тежки алергии по хора и животни (контактен дерматит, конюктивит, кератит, астма, алергичен шок и др.). Поради тази причина гнездата и гъсениците на вредителя следва да се избягват (Фиг. 2).

Борбата с боровата процесионка се провежда чрез използване на инсектициди с физиологично действие (дифлубензурон, тебуфенозид) и бактериални препарати на основата на Bacillus thuringiensis и Saccharopolyspora spinosa. Третиранията не са особено ефективни поради наличие на какавидна диапауза, гарантираща оцеляване на част от популацията. Разработени са устройства за улов на гъсеници при слизането им в почвата за какавидиране, които обаче са доста скъпи, поради което използването им е оправдано единствено в урбанизирани територии с ограничен брой дървета. В зелените селищни системи е препоръчително провеждане на механична борба чрез изрязване и унищожаване на гнездата с гъсеници на вредителя.

Фиг. 1. Гъсеници на Thaumetopoea pityocampa в процесия