КРИТИЧНА НУЖДА ОТ ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА
Изминалата енергийна криза остави значителен отпечатък върху енергийната политика и структури на България. Възникнаха важни въпроси, свързани с дългосрочната устойчивост на българската енергийна инфраструктура. Пиковите цени принудиха много да потърсят спасение, инсталирайки си локални ВЕИ мощности. А топлоцентралите в Маришкия басейн и НЕК успяха да получат невиждан шанс за финансова стабилизация и конкретно за НЕК – да изчистят голяма част от натрупаните дългове. И сега, когато този кризисен период затихва, се връщаме към старите проблеми на българската енергетика – част, от които произтичаха от въпросите около договорите за изкупуване на енергия от Марица Изток 1 и Марица Изток 3, които изтичат през следващата година. Това води до неизвестност относно бъдещите условия за изкупуване на ток от всички централи в Маришкия басейн, ефекта върху работниците и върху околната среда.
Тези проблеми са сложни и се нуждаят от съществена промяна в подхода ни към управлението на енергийната система. Една от основните пречки за реформа в българската енергетика е социалистическият й модел на управление, който продължава да се прилага в сектора и не отговаря на съвременните условия и променящия се характер на енергийния пазар. Този проблем обаче не е само икономически. Той е и социален, свързан с масовото възприемане на енергетиката като държавна отговорност и очакванията за достъп до евтина енергия. От години е налице противоречие между възприятията на обществото за енергийната система и необходимостта от реформи, които да я направят по-устойчива и конкурентноспособна. следва
