Доц., д–р инж. Иван Митев, директор на Българската Минно – геоложка камара (БМГК)
БМГК отчете сложна 2024-а г., България няма и европейски финансирани проекти за критични суровини?
-ЕК не предвижда финансиране на пропроекти за критични суровини, а подпомага в продължение на 27 месеца процедурния процес – от търсенето и проучването до концесионния договор. У нас имаше обявен прием на проекти, които да бъдат класифицирани като критични или стратегически важни за Европа. Не постъпиха обаче проектни предложения поради липса на геоложки проучвания, екологични спънки, липса на финанси, на обществено съгласие и пр. Министерството на енергетиката е наясно, че геоложки проучвания у нас трябва да стартират, в противен случай нямаме добър хоризонт. От началото на годината с решение на МС са издадени около 30 нови договора за търсене, проучване и добив, което показва добър отклик на въпросите, които, ние от БМГК, поставяме ежедневно. Организирахме и няколко работни групи само през последните няколко месеца. Имаме добър диалог с ресорните ведомства.
Какви законови промени са необходими, за да стартират процедурите?
Не говорим за промени в закона, а по-скоро за промени на ниво подзаконови актове, които да съкратят продължителността на процесите от търсенето и проучването до добива. Водим успешно тези разговори с министерството на енергетиката. Не законовите регулации обаче, са основната причина за продължителността на процедурите, а различни екологични, съдебни спънки, обжалвания, обществено неодобрение. А когато забавянето надхвърли година – две, тогава инвестиционното намерение губи своята пазарна стойност. Във всички случаи, нямаме ли адекватни решения по търговете за проучване и предоставянето на концесионни договори, няма да имаме напредък. Успешният ни диалог с изпълнителната власт към момента дава поводи за оптимизъм.
Спадове или растежи отчита минната индустрия?
Статистическите данни не са окончателни, но като цяло сочат спад по натурални количества, вследствие основно на спада в добива на въглища. Трипроцентен спад има и при рудите, а като цяло спадът, като обеми, е с 4%. Себестойността се увеличава с 6%, вследствие на промяна на цените на пазара.
Нека още веднъж напомним, че България има сериозен потенциал в добивната промишленост.
България има възможности за проучване и допроучване на редкоземни метали, на стандартни цветни метали, на волфрамови находища– вече и в Сакар. Налице са теоретични допуски за наличие на литий в западните и южните покрайнини. Продължава търсенето на природен газ в Черно море със заявено желание за държавно участие. Имаме национален геоложки фонд, който трябва да бъде дигитализиран и синхронизиран със съвременните изисквания. Най-краткосрочната цел е изработването на 5-годишен план за проучване на находища, за което вече имаме разговори с Министерството.
Няколко думи за екологията, условията на труд и живот в миньорските региони?
Показателни са инвестициите от минните компании в иновации, в автоматизация, екология, условия на труд и в местните общности. Факт е, че в миньорските общини стандартът на живот е много над средния за страната. Добивните компании инвестират в образователна, здравна и социална инфраструктура. Миньорските селища процъфтяват. И докато допреди няколко години наблюдавахме провокации за противопоставяне между общественост и проучвателни инвестиционни намерения, днес сякаш остава усещането за носталгията по работещите мини, там, където вече са затворени. Именно, защото минната индустрия създава работни места, удобства и висок стандарт на живот. Факт, който в съчетание с добрата ни комуникация с ведомствата, е отлична предпоставка за реализация на високия миннодобивен потенциал на България.
Sn. Доц. д-р инж. Иван Митев
Пенка ПАРАШКЕВОВА