Изминалата енергийна криза остави значителен отпечатък върху енергийната политика и структури на България. Възникнаха важни въпроси, свързани с дългосрочната устойчивост на българската енергийна инфраструктура. Пиковите цени принудиха много да потърсят спасение, инсталирайки си локални ВЕИ мощности. А топлоцентралите в Маришкия басейн и НЕК успяха да получат невиждан шанс за финансова стабилизация и конкретно за НЕК – да изчистят голяма част от натрупаните дългове. И сега, когато този кризисен период затихва, се връщаме към старите проблеми на българската енергетика – част, от които произтичаха от въпросите около договорите за изкупуване на енергия от Марица Изток 1 и Марица Изток 3, които изтичат през следващата година. Това води до неизвестност относно бъдещите условия за изкупуване на ток от всички централи в Маришкия басейн, ефекта върху работниците и върху околната среда.

    Тези проблеми са сложни и се нуждаят от съществена промяна в подхода ни към управлението на енергийната система. Една от основните пречки за реформа в българската енергетика е социалистическият й модел на управление, който продължава да се прилага в сектора и не отговаря на съвременните условия и променящия се характер на енергийния пазар. Този проблем обаче не е само икономически. Той е и социален, свързан с масовото възприемане на енергетиката като държавна отговорност и очакванията за достъп до евтина енергия. От години е налице противоречие между възприятията на обществото за енергийната система и необходимостта от реформи, които да я направят по-устойчива и конкурентноспособна.

    Самата криза обаче предложи възможни решения. По това време правителството предостави преки субсидии на бизнес потребителите, за да ги защити от изключително високите борсови цени на енергията. Това действие, въпреки че може да се спори относно някои аспекти на прилагането му, показа, че държавата може да играе ролята на предпазна мрежа, когато пазарните условия станат прекалено изпитателни, без да е нужно да бъде пряк участник в пазара. Това е пример за преосмислянето на ролята на държавата в енергийния сектор и до правилния подход за обсъждане на така необходимите ни промени.

    Ключовите момент на този нов подход може да бъде назначаването на Румен Радев за министър на енергетиката. Румен Радев има голям опит и знания за пазарните механизми в сферата на енергетиката. Радев, като дългогодишен председател на Съвета на директорите на Асарел-Инвестмънт и заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, показа познания и опит в областта на новите технологии в енергетиката.

    Радев неведнъж е участвал в обществени обсъждания по енергийни въпроси и винаги се е изказвал кооперативно и балансирано. Тези му личностни качества биха могли да му дадат да действа като мост между по-консервативните и по-реформистките сили в българската енергетика към повече пазарна ориентация. Това може да включва насърчаване на конкуренцията, повишаване на ефективността и устойчивостта на енергийните ресурси и използване на новите технологии в областта на енергията.

    Въпреки това, всяко променяща се визия за енергетиката трябва да бъде балансирана със социалните и икономическите последствия. Необходимо е да се създаде справедлива и устойчива система, която поддържа дългосрочната стабилност на енергийната система, докато същевременно се стреми към по-голяма конкурентоспособност и ефективност. Например, трябва да се предвидят механизми за подкрепа на работниците и общностите, които може да бъдат най-силно засегнати от промените в енергийния сектор. Така забавените териториални планове по НПВУ могат, трябва, а и за това бяха и създадени, да осигурят тази възглавница за социалния ефект на реформите.

    С този контекст, на преден план, Радев и неговият екип трябва да работят върху преосмислянето на ролята на държавата в българската енергетика. Това включва отстъпване от старите модели и изследване на нови подходи, включително възможността за по-активно участие на частния сектор. В същото време, държавата трябва да запази своята роля на предпазна мрежа, но да престане да дава команди за това кой колко енергия трябва да изкупува. Нека оставим пазара да решава това, а държавата да предоставя гаранцията, че всички български граждани имат достъп до надеждни и достъпни енергийни услуги т.нар. енергийна бедност в България.