Доц. д-р инж. Иван Митев, изп. директор на Българска минно – геоложка камара, пред Наблюдател Енергетика – Мини

Търсят ли се промени за концесионните такси в минерално – суровинния бранш?

В началото на годината беше приета нова методика за концесионните възнаграждения след съвместна работа между институциите и минния бизнес. За нас е ключово правилата да са последователни и предвидими и след като са приети, да се прилагат и да се оценява ефектът им. Честата промяна на условията създава несигурност и е лош сигнал за дългосрочните инвестиции. Методиката е прогресивна и позволява приходите за държавата да нарастват както при по-добри резултати на предприятията, така и при увеличен добив. Затова, ако целта е повече приходи, усилията трябва да са насочени към стимулиране на инвестиции, проучвания и нови находища.

И днес секторът има значим принос – над 50% от концесионните приходи идват от добива на цветни метали. През 2025 г. постъпленията почти се удвоиха заради еднократната допълнителна вноска, а общите преки плащания към държавата, като концесионни възнаграждения, корпоративен данък и осигуровки, надхвърлят 320 млн. евро. Допълнително секторът генерира над 2 млрд. евро годишно за икономиката.

Предприема ли правителството мерки, за да ускори търсенето и проучването на полезни изкопаеми у нас?

Все още не виждаме съществена промяна в практиката. България продължава да има сериозно забавяне при разрешенията за търсене и проучване. Има процедури, които продължават с години, а това забавя инвестициите още в най-ранния им етап. В същото време необходимостта от нови геоложки проучвания става все по-голяма. Също толкова важен е въпросът какво точно търсим. България трябва да определи кои суровини са стратегически за страната. Европейският списък е важен, но националните ни приоритети трябва да отчитат и собствената ресурсна база, потребностите на българската икономика и зависимостта от внос. А тази зависимост расте. През 2025 г. вносът на минерални суровини и продукти от тях достигна 10,4 млрд. евро, с 11% повече спрямо предходната година и с около 200% повече спрямо преди десет години. Това е достатъчно сериозен аргумент да определим кои от необходимите за икономиката ни суровини можем да осигуряваме в по-голяма степен от собствен ресурс. България има потенциал при медта, златото, оловото и цинка, както и при каолина и варовика. Имаме перспективи и за суровини като манган, уран и волфрам. Част от известните находища обаче са проучвани преди десетилетия и информацията за тях трябва да бъде актуализирана със съвременни методи. Така ще знаем много по-точно с какви ресурси разполагаме и кои от тях имат реален потенциал за бъдещ добив.

Имаме ли предприети мерки за търсене и проучване на критични суровини и редкоземни елементи?

Да, вече има конкретни действия. БАН, БЕХ и Мини Марица-изток проучват критични суровини и редкоземни елементи в лигнитните въглища от Марица-изток, включително чрез сондажи и международни анализи. Засега обаче това са само проучвания, без доказан икономически потенциал. За България ще са нужни нормативни промени, но те не са достатъчни сами по себе си. Ключови остават повече геоложки данни, системни проучвания и ясна национална стратегия за приоритетните суровини, за да се превърне потенциалът в реални проекти.

Добра ли бе изтеклата година за добивния бранш?

2025 г. беше добра като финансови резултати, но не бих казал, че данните ни дават основание за спокойствие. Общият добив е около 116 млн. тона и остава практически без промяна спрямо предходната година. В същото време стойността на произведената продукция нараства с 8% и достига 2,2 млрд. евро. Това разминаване е важно. Ръстът в стойността идва в значителна степен от благоприятните международни цени, особено при металите, които формират 72% от стойността на продукцията в сектора. В момента ценовата конюнктура работи в наша полза, но тя е външен фактор, който не контролираме. Ако цените се обърнат надолу, при непроменени обеми на производство картината много бързо ще изглежда различно. Затова по-важният показател за дългосрочното състояние на индустрията е дали разширяваме ресурсната и производствената си база. А там все още не виждаме достатъчно нови проекти. Благоприятните цени могат да дадат силна година, но устойчивият растеж изисква нови проучвания, инвестиции и находища.

Да кажем още веднъж какво печелят местните общности от действащи добивни предприятия на тяхна територия?

За много от общините, в които има добив, предприятието е основен икономически двигател. То осигурява устойчиви и добре платени работни места, но ефектът е много по-широк, защото около него работят местни компании в транспорта, строителството, ремонтите, доставките и услугите. Минната индустрия генерира над 2 млрд. евро годишен финансов принос към българската икономика чрез възнаграждения, доставки, услуги и инвестиции. Голяма част от този ресурс се насочва именно към регионите, в които работят предприятията като доходи за хората, поръчки за местния бизнес и инвестиции. Има и пряк финансов ефект за общините, защото част от концесионните възнаграждения постъпват директно в местните бюджети. Към това се добавят инвестициите на компаниите в инфраструктура, образование, социални дейности, спорт и култура. Но най-важният ефект е дългосрочният. В много по-малки населени места наличието на голям индустриален работодател задържа хората, поддържа местния бизнес и дава перспектива на цели семейства да останат и да се развиват там. Затова, когато говорим какво печелят местните общности от добива, не става дума само за концесионните приходи или за броя на пряко заетите. Едно работещо добивно предприятие създава икономическа среда около себе си и устойчивост за целия регион.

СН. Доц. д-р инж. Иван Митев

Пенка ПАРАШКЕВОВА