-В професионално отношение аз съм един щастлив човек, защото съм си работил  двете хобита- футболът и барманството, сподели Стефан Евтимов – Бялката. Бивш футболист на Локомотив (Стара Загора) и Сливен от 80-те и 90-те и собственик на популярното не само в нашия град   Selva Coffee House.

   -Прякорът Бялката ми е от футболните години, още от Сливен. С тогавашния ми съотборник  Тинко Добрев сме от село Бяла и оттам се появи Бялката. Най-голяма заслуга за израстването ми като футболист има големият треньор Иван Танев, с когото съм работил в Сливен и в Локомотив (Стара Загора) и благодарение на когото  бях на лагер с юношеския национален отбор по футбол. Със  старозагорските железничари бяхме в челото на класирането в тогавашната Б група. Тя обаче е в пъти по-класна от сегашната елитна дивизия и във всеки тим имаше изявени фигури, оставили следа по родните терени.  Сред тях бяха Даниел Боримиров- подвизавал се в Бдин, Станимир Стоилов и Благой Блангев, играли  в Хасково  . В Локото сред съотборниците ми бяха Кънчо Кашеров, Таньо Петров-Чапъра, Стоян Бончев, Тодор Станев и др. Живеехме с футбола още като деца. Футболът и спортът бяха държавна политика и успехи не липсваха.  Според Стефан Евтимов треньорите в детско-юношеските школи са учители по футбол:

   -Ако един учител е добър, ще изгради добри ученици. Ако е слаб-не.  Заплатите на треньорите, ангажирани с подрастващите трябва да са още по-високи. Това ще ги мотивира да работят повече и да се усъвършенстват. Повечето  треньори, които остават на работа в школите пък не са на достатъчно високо професионално ниво и трябва да трупат още футболни знания. В България  футболната пирамида е обърната с върха надолу. През последните  20-30 години за детско- юношеския футбол у нас се говори много. Хората, които са направили нещо за развитието му обаче се броят на пръсти. Малко са родните отбори, в които футболът за подрастващи  е с приоритет. В повечето клубове на почит  е само мъжкият отбор. На Запад е обратното- над 50% от бюджетите на клубовете отива за децата и младежите. Затова там имат резултати. Ние подценяваме юношеските формации. Преобладаващата част от треньорите в школите не работят за децата.  Интересува ги само добрият им имидж пред футболните президенти. Треньорите трябва да развиват качествата на истинските таланти, а не го правят.  Ето защо нямаме национални отбори на ниво в отделните възрасти. Превърнали сме се във футболно джудже. Докато в другите страни работят и се развиват, ние копаем дъното. Изходът от кризата е един. БФС трябва да даде ход на националната стратегия за детско- юношески футбол, за която отдавна само говорим. Нека футболната ни централа да създаде правила, които да са общовалидни за всички школи. Редно е и държавата да се намеси с един истински, работещ  закон за спорта. Иначе спортните меценати съвсем ще изчезнат и професионалният спорт у нас ще е табу. В българския футбол треньорите с А лиценз са твърде много. Лицензът обаче не прави  треньора добър. Той става такъв само с качествена работа, следваща съвременните тенденции.   Родните треньори не желаят да рискуват с налагането на млади състезатели в мъжкия футбол, защото те не са готови за него. Младежите трябва да бъдат налагани при батковците поетапно и с този процес не бива да се прибързва, за да не прегорят младите момчета. Те ще израснат във футбола само, ако с тях се работи повече индивидуално. Треньорът на подрастващите трябва да е психолог, педагог и мотиватор. С правилен подход, той може да стимулира децата към футболни занимания и с неправилен да ги откаже от тях.

   Стефан Евтимов е категоричен, че ресторантьорският и туристическият бранш се нуждаят от чисто нова визия, за да са конкурентни.   И в този, както във всички браншове у нас кадри няма. По статистика 1,5 млн.  наши сънародници в трудоспособна възраст не работят, защото работещите им зад граница родители ги издържат. Обществото ни разглези децата. Те не са  възпитани на труд. Ковидът ни удари много лошо. За радост бизнес климатът в момента е много по-добър, отколкото по време на пандемията .  Професията на сервитьора е добре платена. Обществото ни обаче все още се отнася с пренебрежение към нея и младите след 18-годишна възраст я избягват.