Доц. д-р Христо Михайлов, ректор на Лесотехническия университет

Какво е състоянието на прелетните птици на старта на сезона ?

-Преди дни проведохме съвещание на експертно ниво във връзка с европейската директива за ограничаване или мораториум на лова на редица птици с т. нар. неблагоприятен статус. За България това са гургулицата и пъдпъдъкът. Ловуването на гургулицата бе вече ограничено у нас. Експертната ни позиция на всички, включително представителите на ловните организации, по отношение на пъдпъдъка бе, че този вид прелетен дивеч е в критично състояние у нас. И ако тази година открием сезона с лов на пъдпъдък, макар и само ритуално, то от догодина е уместно да се въведе временен мораториум. Разбира се, решенията са политически на ниво министерство на земеделието и на околната среда.

Ловците често сочат агромероприятията като причина за изчезването на пъдпъдъка?

– Бих добавил друг аспект на земеделието ни – технологиите и техниките, които следват  динамиките на климата и на времето. След жътва, следва  моментално дисковане. Този период – от края на юни до средата на юли – съвпада с периода на размножаване на птицата и на практика я лишава от възможността да формира прираст. Остават и проблемите с мигрирането, с улова в мрежи, с електрическите звуковъзпроизвеждащи средства. Земедеското министерство пое ангажимент за особено стриктен контрол във варненска и бургаска област, където е черноморският миграционен път на прелетните. В мои научни разработки за пъдпъдъка преди години сме отчитали 50° пикови температури на повърхностен почвен слой след жътва. Тазгодишните са 60°. При тази температура няма нито една капка вода, нито една  ларва, нито едно насекомо, с които се хранят новоизлюпените в първите 3 седмици. Ще рече много ниска оцеляемост, висок процент на загубите.

Има какво да се желае и по отношение на яребицата, заека, елена?

Яребицата е птицата на бъдещето, лесно адаптивна към засушаванията. У  нас можем да се гордеем, че имаме територии с най-висока плътност на запасите за  цяла Европа. Необходимо е много разумно да се управлява ползването на запасите. Заекът е на ниво биологичен минимум в цялата страна. За реален прираст са необходими поне 2-3 заека на кв.  км, а ние ги нямаме. Трябват много целенасочени усилия, които у нас липсват. Лопатарът е много пластичен вид, също  топлолюбив,  лесно адаптивен, с голяма перспектива. Трудно ще се случи възстановяването  на популацията на дивата свиня поради АЧС. Вирусът все още циркулира. С увеличаване плътността на популацията, нараства и смъртността. Нямаме перорални ваксини. За да се преодолее по естествен път настоящия щам на вируса, с висока леталност, ще са необходими десетилетия. Единственото,  което мога да препоръчам на ловците,  е да пазят майките, шансът прирастът да се увеличава е единствено чрез тях.

Успява ли науката от ЛТУ да стигне до бизнеса?

В първата тройка на университетите сме по отношение на съвместната работа с бизнеса. Непрекъснато разработваме задания на земеделското министерство за състоянието на дивеча, за пожарите, мониторинг на видовете с неблагоприятен статус и пр. Работим с всички държавни и общински структури в сектори гори, градски паркове, растителност, зелени зони и т. н. Това е гаранция за добрата практическа подготовка и успешна реализация на нашите студенти. Ще изпратим година, минала под знака на 100 – годишнината на ЛТУ, година на добри резултати и още по-големи перспективи.

Сн. Доц. д-р Христо Михайлов