Благородният елен е най-едрият представител от трите вида от семейство Cervidae, срещащи се у нас. Днес видът се среща от равнинните гори на Лудогорието и Централна Северна България, през средния лесорастителен пояс, до високопланинските части на Витоша, Рила, Родопите, Странджа и Сакар. От нашите по-високи планини видът не се среща в Пирин, Беласица и Славянка, с изключение на единични животни. Историята на благородния елен в България е свързана с периоди на почти пълно изтребление до висока численост. До 1950 г. видът се запазва в малки количества в 7 изолирани находища. Започва мащабно разселване, като от 30-те години на 20 век до началото на 21 век са разселени над 3000 елена. От 1952 г. до днес, с известна цикличност, числеността и отстрелът му се увеличават над 30 пъти. България притежава четири световни рекорда на трофей от благороден елен, като три от тях са отстреляни в Ловно стопанство Ири Хисар, а четвъртият е от района на Силистра. Настоящият световен рекорд от почти 40 г., ненадминат и до днес, е отстрелян през 1988 г. в района на Държавно ловно стопанство Каракуз и е оценен с 273,60 CIC т. от изложението в Нитра (Словакия) през 1990 г. Също български е ненадминатият и до сега рекорд за най-тежък трофей от благороден елен, стопанисван в естествени условия. Трофеят е добит в ДЛС Балчик през 1988 г. с тегло 18,1 кг и 270, 44 CIC т., което го нарежда на 3-то място в света. Ето защо, световното лидерство в качеството на трофеите, допринасят благородният елен да е символът на ловното стопанство у нас. България е и световно известна дестинация за лов на благороден елен. Още от миналото и до днес страната ни се посещава от хиляди ловци годишно. Само за периода от 2016 г. до 2019 г., в страната са ловували на благороден елен 20 националности от Европа и Северна Америка. Основна притегателна сила за ловците от чужбина са качеството на трофеите и най-вече, че те са добити от благородни елени, живели на свобода, в естествени условия, с много малко помощ от ловните стопани през зимните месеци.

Гл. ас. д-р Чавдар ЖЕЛЕВ, Институт за гората – БАН