Наближи ли време за избори, гле‘й к‘во става. И стари муцуни, и новоизлюпени фигури – кандидати за власт, започват да въртят едни и същи номера от трийсетина години насам. Вадят торбата с обещанията и каканижат: избирате най-достойните и неопетнените; бизнесът ще цъфне, когато вземем властта; заплатите и пенсиите ще скочат тройно; чуждите инвестиции ще потекат като река; суперексперти ще управляват икономиката; БВП ще се вдигне с 50%; радикално ще реформираме знаковите министерства, а бюрокрацията ще свием до нула. Всички кандидати за власт ще са за повишаване стандарта на гражданите – едно, меко казано, от най-опашатите обещания. Приоритет за кандидатите за власт обаче е да си вдигнат собствените акции – ние сме новите хора, с новите идеи, уникални, квалифицирани, които за един ден ще станем професионални депутати. Следва филмът, който българинът е гледал не един път – плюят срещу опонентите си в парламента и 4 години се крият от лицето на избирателите си, защото помнят какво са обещали.
И утре идват избори, и на мнозина адреналинът се вдига, все едно се разиграва лотария с печеливши карти. А двама дядовци си хортуват:
-Сутрин, в деня на изборите, казва единият, ако ми е клюмнал наляво, гласувам за левицата, ако е надясно – за десницата.
-А ако сочи нагоре, пита наборът.
-Е, ако сочи нагоре, кой ще се интересува от избори, бе?!
Петко ГЕОРГИЕВ
Наблюдател
