Днес имаме удоволствието да представим най-новaта книга на нашия редовен дописник – проф. Иван Танев Иванов, професор и председател на Историческото дружество „Българска орда” – Стара Загора. Заглавието й е „Върху етническия произход на св. св. Константин и Методий“, 2026, изд. Фабер, Велико Търново, 231 стр. В книгата е представена една нова възможност за по-дълбоко вникване в родословието на Св. Св. Константин – Кирил и Методий. За целта се използват документираните твърдения, че бащата на светите братя – Лъв е преселник в Солун, а неговият баща е бил близък служител на някакъв цар, но е прогонен от там поради измяна. Съществуват и данни, които описват най-общо личността на дядото като висш духовник, който се е занимавал и с научна дейност. За разлика от много други автори, които търсят произхода на дядото сред болярите в Плиска, ние се спряхме на възможността дядото да е бил първо епископ, после висш царедворец при императора в Константинопол. В един момент дядото (патриций Константин Воилас) и неговото семейство е прогонено от Константинопол в Солун, където се раждат светите братя, но те много бързо след това се връщат в своята родна среда – провинция Витиния (Мизия) в Мала Азия. Там, сред своите над 300 хиляди сънародници – славяни и българи, изселени от Горна Тракия,  те създават своята азбука, своя кирило-методиев език и превеждат най-важните евангелски и църковно-служебни книги.

Втората книга е озаглавена „Върху етногенезата на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците“. 2026, изд. Фабер, Велико Търново. 384 стр. Посочени са дузина недостатъци на най-популярните хипотези за произхода на албанците (самоназвание шкиптари), каракачаните, куцовласите и румънците, някои от които имат откровен политически мотив. Голяма част от съвременните учени не подкрепят  теорията, че албанците са наследници на малка част от античните илири. В настоящата студия са посочени 12 съвременни научни резултата от историографски, археологически, езиков, хидронимен и етнографски характер, които говорят против тази теория. Представени са 47 изконни албански думи с източно-иранска и прабългарска етимология; 43 двойни албано-осетински когнати, както и 12 тройни когнати в албански, осетински и унгарски. Това се обяснява с присъствието в трите езика на значителен източно-ирански, масагетски компонент – алански при осетинците, аварски при унгарците и аваро-кутригурски при албанците.

Тези и много други данни ни позволиха да изкажем нова хипотеза за вида на субстрата и суперстрата, от взаимодействието на които през средновековието се е сформирала новата народност от шкиптари. Античното автохтонно население, отслабено от варварските нашествия, заедно със заселилите се славяни и Куберови прабългари са изиграли ролята на субстрат на новоформирания албански народ. Суперстратът за това формиране са били новозаселилите се през средновековието масагети – кутригури в Епир и авари в Превалитания.

Етногенезата на каракачаните и куцо-власите протича през средновековието в  Южен Епир и планината Пинд. Оттук може да се предположи включване на местните кутригури (куцагири „номади”) в техния състав, което се проявява чрез определението куцо-власи, т.е., „власи-номади”. В края на X век по-голямата част от куцо-власите (известни като Ашяни) са преселени в Мизия, където те участват в освободителното въстание от 1185 г. в Търново. През XIII век те се преселват на север от река Дунав и дават началото на бъдещата румънска народност и държава.