Живко Стоянов, председател на ОП на КСБ – Стара Загора

Ръстове или спадове бележи строителството в Старозагорско?

-Строителството в Старозагорския регион запазва сравнително добра активност, но наблюдаваме различни тенденции в отделните сегменти на сектора. Не бих определил ситуацията нито като всеобщ подем, нито като криза. По-скоро сме в период на преструктуриране на инвестиционната активност. По данни на НСИ през второто тримесечие на 2026 г. в областта са издадени разрешителни за строеж на 89 жилищни сгради при 119 за същия период на миналата година. В същото време разрешителните за други видове сгради са нараснали от 138 на 177. За строителните компании обаче не е достатъчно просто да има повече обекти. Важно е те да бъдат финансово обезпечени, добре проектирани и да се изпълняват при предвидими условия.

Намери ли поне частично решение проблемът с кадрите?

-Недостигът на квалифицирани кадри продължава да бъде един от най-сериозните проблеми пред строителния бранш. За съжаление, все още не можем да говорим за трайното му решаване. Привличането на работници от държави извън ЕС вече е реална възможност, която част от строителните компании използват. Това обаче е само частично решение. Съществуват предизвикателства, свързани с квалификацията, езиковата бариера, адаптацията и спазването на изискванията за безопасност на труда. По отношение на младите хора смятам, че строителният сектор трябва да бъде представян по съвсем различен начин. Съвременното строителство вече е високотехнологична дейност, в която навлизат автоматизация, дигитализация и модерно оборудване. То предлага възможности за професионална реализация и добро заплащане. Необходимо е много по-тясно сътрудничество между строителните компании, професионалните гимназии и университетите. Младите хора трябва да имат възможност за реална практика в предприятията и ясна перспектива за развитие.

Що се отнася до завръщането на български строителни работници от чужбина, не бих го определил като устойчива масова тенденция без достатъчно статистически данни. За да привличаме обратно тези специалисти, трябва да им предложим конкурентно възнаграждение, сигурност и добри условия на труд. От личен опит мога да споделя, че изискванията на работници, върнали се от Западна Европа, не кореспондират с нивата на възнаграждения, които строителният  бранш може да предложи. А най-парадоксалното е, че животът в Западна Европа, що се касае за храна, дрехи и ежедневни разходи,  вече е по-евтин отколкото в България. Като друга ефективна мярка за решение на кадровия проблем бих споменал привличането на работници от сивия сектор. За съжаление няма статистика за този тип строителни работници, но съм убеден, че този сектор представлява най-малко 20% от общата численост на персонала на всички строителни фирми в България. С правилните мерки и затягане на контрола от страна на държавните органи, този ресурс може отново да бъде върнат в реалния строителен сектор.

Как се отразиха еврото и поскъпването на горивата върху бранша?

-Аз лично винаги съм бил скептично настроен към въвеждането на еврото, тъй като имах възможността да бъда свидетел как еврото се отрази на Нидерландия през 2002 г., когато местната валута гулден излезе от обръщение. Наблюдаваше се сериозна инфлация, увеличение на безработицата и целенасочени мерки на правителството за ограничаване на негативните ефекти. Всичко негативно, което можеше да се случи на България след въвеждане на еврото, вече е факт – неконтролируема инфлация, най-силен удар по джоба на социално уязвимите групи, ръст на заплатите, който не може да догони ръста в цените. Не бих обвързвал обаче автоматично поскъпването в строителството с приемането на еврото. По данни на НСИ общите разходи в строителството са нараснали с 9,6% на годишна база, а цените на производител на строителни материали на вътрешния пазар – с 10%. Поскъпването на горивата оказва допълнителен натиск върху транспорта, доставките на материали и експлоатацията на строителната механизация. Когато към това добавим недостига на работна ръка и нарастващите разходи за възнаграждения, става ясно защо себестойността на строителството продължава да се увеличава. Предизвикателството пред фирмите е да останат конкурентоспособни, без да правят компромиси с качеството и безопасността. Именно затова инвестициите в автоматизация, по-висока производителност, механизация и по-добра организация на работата стават все по-важни.

Продължава ли бумът на жилищното строителство?

-Жилищното строителство продължава да бъде важен двигател на сектора, но според мен трябва да сме по-внимателни с определението „бум“ – по-правилно е да се каже закономерна корекция и успокояване на пазара. В отделните региони и пазарни сегменти се наблюдават различни тенденции. Инвеститорите стават по-предпазливи, а купувачите обръщат все по-голямо внимание на качеството, местоположението, енергийната ефективност и крайната цена.

Жилищното строителство продължава да бъде активно, но наблюдаваме известна промяна в структурата на инвестициите. По данни на НСИ през първото полугодие на 2026 г. в Старозагорска област са започнати с близо 22% повече жилищни сгради спрямо същия период на предходната година, но броят на жилищата в тях намалява с близо 28%, а разгънатата им застроена площ — с почти 25%. В същото време наблюдаваме положителни сигнали при нежилищното строителство. През второто тримесечие на 2026 г. разгънатата застроена площ на започнатите други видове сгради в областта нараства с близо 50% на годишна база. Това е важно за регион с индустриалния потенциал на Стара Загора. Смятам, че за Стара Загора е особено важно да се развива и индустриалното строителство. Регионът има традиции в енергетиката, машиностроенето и промишлеността, а новите инвестиции в индустриални зони и производствени мощности създават допълнителни перспективи. Потенциал има и при инфраструктурното строителство, енергийните обекти, санирането и модернизацията на съществуващия сграден фонд. За мен устойчивото развитие на бранша предполага балансирано съотношение между жилищното, промишленото и инфраструктурното строителство.

Вашата прогноза за строителния бранш ?

Прогнозата ми е умерена. Очаквам строителството да запази значителната си роля в българската икономика, но развитието му ще бъде съпроводено с редица предизвикателства. В национален план основни двигатели ще продължат да бъдат частните инвестиции, инфраструктурните проекти, европейското финансиране и модернизацията на индустрията. Същевременно недостигът на кадри, нарастващите разходи и несигурността в инвестиционната среда ще оказват натиск върху компаниите. За Старозагорски регион виждам сериозни възможности, свързани с индустриалната трансформация, новите производства, енергийната инфраструктура и развитието на индустриалните зони. Особено важно е средствата, предвидени за справедливия енергиен преход, да се превърнат в реални инвестиции и работни места. Регионът няма нужда от „кухи“ проекти, свързани с фотоволтаични инсталации и съоръжения за съхранение на електроенергия, които не осигуряват работни места и не носят добавена стойност.

Не бива обаче да подценяваме и проблемите вътре в самия сектор. Необходими са по-качествена проектна документация, по-добра организация на обществените поръчки, предвидимост на инвестиционните програми и своевременно разплащане за изпълнените дейности. Изключително важно е ограничаването на сивия сектор.

Като председател на Областното представителство на Камарата на строителите в Стара Загора си поставям за цел по-активен диалог с колегите от бранша, с местната власт и с образователните институции. Смятам, че Камарата трябва да бъде не просто представителна организация, а активен участник в решаването на реалните проблеми на строителните компании.