Само това ли могат да правят политиците ни в международен, че и във вътрешнополитически план. Така коментира България на световната политическа сцена старозагорският екс депутат земеделец – Моньо Христов. -Дори това влизане в еврозоната, помогнало на доста други държави, май няма да има добър ефект за нас. Къде – къде по-невзрачни държави като Северна Македония постоянно са в световната политика, докато ние постоянно се снишаваме – Тодорживковият  модел на политика, който се налага на политическата ни сцена в последните 20 години. Постоянната и невярна демонстрация на приятелство с тази или онази велика сила е за заблуда на избирателите. Дори Германия, която винаги е била благосклонна към нас, вече гледа с отвращение на България. За Русия няма какво да говорим – там спазваме някакъв общ цивилизационен протокол. Но вижте – една държава като Румъния например, винаги успява да преодолее трудностите, въпреки сътресенията в политиката. Вижте как си взеха за без пари 18 самолета F16, нищо че са за обучение. А ние имаме 5 или 6. И вечно се навеждаме, за да ни забележат, коментира още Моньо Христов.

Според него поведението на българските политици през последните 20 години е еманация на характера на българина. Цитира и виден български психолог, според когото българите просто не са в състояние  да  продължат определени усилия и действия в дългосрочен план, за да бъдат успешни. Т.е. около 30 – 40, до 50% започват бързо да се разколебават от пътя, по който са тръгнали.

-Всеки е хванал някакво виждане и тръгва, дава пример с политиците Моньо Христов. После по пътя стига не до кръстопът или петолъчка, а до осмоъгълник ли да го нарека? Преди повече от 20 години имаше предложение България, Румъния и Гърция да направят икономически съюз, за да си трасират по-лесно пътя към ЕС. Не се случи – защото  във визията и на трите държави нямаше дълбочина. Нямаше и далечина.

Никакъв оптимизъм не вижда старозагорският политик и в бъдеще. Няма да се изправим, според него, да си изтъргуваме и самолетите, и  базите, и ЛукОйл. А тази политика отвращава и млади, и недотам млади, видели достатъчно от останалия европейски свят. И не е вярно, че се завръщат у дома емигрантите – просто са достатъчно мобилни. За да останат у дома, те трябва да приемат и да нагодят себе си към тази политика на непрекъснат слугинаж.

-Ще трябва време, прогнозира Моньо Христов. Но моментът така или иначе ще дойде. Тогава младите ще се вдигнат, за да защитят себе си от позицията, в която политиците непрекъснато поставят България.

Сн. Моньо Христов

Стефан КАЦАРОВ