България наистина е държава с древен добив на метали, притежаваща находища от световна класа за добив на мед и злато, значими находища на неблагородни метали и индустриални минерали, както и действащи рудници и кариери за техния добив, коментира директорът на Геологическия институт към БАН. Потенциалът на България за добив, преработка и рециклиране на критични и стратегически суровини и минерали е значителен, но целенасочени изследвания в тази област липсват. Основна част от причините са историко-икономически. Голяма част от настоящите критични суровини са критични не по геоложки причини, а поради реални или потенциални проблеми с доставките им. Това са основно суровини, нужни за производството на слънчеви панели, вятърни енергогенератори, батерии за складиране на енергията, електрически автомобили и др. За разлика от днес, в миналото, пазарът им е бил сравнително малък, цената – по-ниска, поради което липсват и проучвания. Втората причина, според мен, е липсата в последните поне 25 години на целенасочена държавна политика в областта на геологията и ресурсите. Ние сме една от малкото държави в Европа, а и в света, в която няма функционираща и адекватно подплатена с ресурс и кадри национална геоложка служба, която да проучва и класифицира ресурсите на страната и да осигурява основната геоложка информация (пр. актуализирани геоложки, геохимични и др. карти). Надяваме се политиците да разпознаят важността на този проблем и да предприемат необходимите стъпки за решаването му. Третата причина е в създалия се недобър имидж на добивната индустрия в обществото и някои недалновидни политически решения, като например забраната за проучване (!) на ресурсите ни от въглеводороди на територията и акваторията на България. Въпреки че част от опасенията на обществото са исторически обосновани, развитието на технологиите, придържането към съществуващите стриктни екологични норми и добрите бизнес практики, успешно наложени от добивната ни индустрия през последните десетилетия, показват, че добивът на ресурси може да бъде едновременно и печеливш за бизнеса, и за обществото, и екологичен. Лисата на достоверна информация и знания в обществото по темата обаче е определяща и в тази връзка трябва да се работи активно по запознаване на хората с реалните ползи и рискове от добива на ресурси. Отговорността тук е не само на геолозите и миньорите, но и на еколозите, политиците и журналистите. Надявам се всички, които сме свързани с проучването и добива на суровини и същевременно с каузата по опазването на околната среда, да работим за намирането на правилния баланс, съобразен с природните дадености на страната ни и нуждата от критични суровини за икономическото развитие на България.