Българските и европейските залежи на полезни изкопаеми са с хоризонт 2040г. Именно затова трябва да помислим за бъдещето на отрасъла, каза на тържественото честване на Деня на миньора почетният председател на БМГК и председател на СД на Минстрой холдинг проф. дтн инж. Николай Вълканов. В България и днес работим при ниско съдържание на мед, олово и цинк в рудата. И работим само благодарение на големите инвестиции в отрасъла, над 12 млрд. Но хоризонтът е кратък. Единственият голям обект за рудодобив на планетата е Африка. Но тя не е по силите на една фирма и на една държава. Там трябва намесата на ЕС, както правят Китай и Русия – откриват дългосрочни концесии и изграждат необходимата инфраструктура. Това е бъдещето на производство на метали в света. В настоящето големите обогатителни комбинати на Аурубис и КЦМ направиха огромни инвестиции, така че България пак ще бъде един от водещите производители на мед, на олово и цинк, макар и не от наш добив, а от внос. Но имаме и много още какво да дадем. Имаме огромни запаси от уран, до 1990 г. бяхме 3-ти в света по производство на уран. Народното събрание обаче го забрани със закон през 1991-ва. Сега има нови щадящи технологии с излужване, сондиране и т.н. Така че наш дълг е да отворим това производство – то има огромен потенциал в цял свят. Имаме волфрам. Имаме запаси от манган от световен мащаб. Това са следващите метали , към които трябва да се насочим в България. По цял свят се борят за редкоземни метали. А ние ги имаме. Наш дълг е да променим законодателството така, че тези подземни богатства да бъдат използвани и да обезпечат индустриите и икономиката на България. В цяла Северна България по поречието на Дунав имаме цяло подземно сладководно море. Но през 91-ва НС забрани сондирането. Този наличен ресурс трябва да използваме. Да променим законодателството така, че това да стане възможно – да разработваме находища, да добиваме редкоземни метали, води, да строим язовири…Това е бъдещето.
СН. Проф. дтн инж. Николай Вълканов
