Инж. Щерьо Щерев, зам. -председател на НТС по МДГМ, бивш директор на Мини Марица – изток
Европейската енергийна система е пред колапс. Средната денонощна цена на мегаватчас достигна над 260 евро, а пиковата 450-500 евро. Високите температури и слабите валежи създават големи проблеми на електропроизводството. Нивата на реките в Европа са на 20-годишния си минимум. Атомните централи в болшинството си работят на „санитарен“ минимум. Някои от тях са изключили част от блоковете си и ако засушаването продължи по-дълго, ще бъдат принудени да изключат и останалите. Скандинавските страни ограничават ползването на електрическа енергия, тъй като и техните реки са с понижен дебит. Липсата на вода намалява с над 50% производството на електрическа енергия от техните ВЕЦ-ли. Англия, Франция и другите западни държави не могат да разчитат на внос от Норвегия и Швеция. Доскоро мощната и подредена германска държава е също в критично положение поради недостига на електрическа енергия. Mинистърът на икономиката Катерина Райхе заяви, че това вече не е енергийният преход, който искат да следват. Германия се насочва към реформа в енергийния сектор, свързана с по-малко субсидии за ВЕИ и с поглед към природния газ. Райхе твърди, че благодарение на безпроблемните щедри субсидии от страна на държавата „зелената“ енергия е претърпяла неконтролирано разширяване и това трябвало да се промени. За целта се ограничава финансирането за нови ВЕИ-паркове. Помощта за проекти, свързани с водорода, също ще бъде премахната. По данни на министерството годишно се харчат 15 до 17 милиарда евро за възобновяема енергия, поемани от обществото. Отсега нататък субсидията ще бъде премахната и новите инсталации ще трябва да продават електроенергията си директно на пазара, за да се адаптират по-добре към търсенето. Забележителното е, че Германия се насочва към природния газ, защото затвори въглищните си мини, а не може да доставя вносни въглища поради ниското ниво на водите в реките и каналите, по които се транспортират. Същият проблем имат Швейцария, Белгия и други страни. Парадоксално е през 21-ви век министрите на енергетиката в Европа да призовават гражданите да намалят ползването на електрическа енергия вечер, а само по обяд, когато има ток в излишък от ВЕИ-парковете. Ето как зелената революция превърна цял един печеливш доскоро, енергиен, стратегически отрасъл от обслужващ потребностите на обществото и промишлеността с евтина и сигурна електрическа енергия денонощно и целогодишно, в субсидиран и обслужван от обществото и промишлеността.
Големият мит за негативното влияние на въглеродния диоксид върху климата бе опроверган от много световноизвестни учени. Единствено в ЕС все още има зомбирани зелени политици, които налагат търговията със зелени квоти – данък, който грубо изкривява търговията на енергия от изкопаеми горива, фалира въглищните ТЕЦ-ли, предизвиква деиндустриализция на европейските държави. Обобщените световни данни отразяват две коренно различни тенденции. Едната е дългосрочно оттегляне от въглищата от развитите доскоро предимно европейски страни. Другата е продължаващото огромно значение на въглищата за големите и растящи икономики в Азия. Много енергийни коментатори казват, че въглищата се превръщат в азиатско гориво. Китай и Индия са отчели почти 70 % от световното потребление на въглища през миналата година. Ако се добави и Индонезия, тези три държави са изразходвали близо 73 % от общото световно количество. А делът на Европейския съюз е бил само 2,8 %, след като потреблението е отбелязало поредно намаление от 3,2 %. Докато Брюксел се чуди как да принуди и последните въглищни ТЕЦ да спрат работа, Китай е въвел през 2025 година в експлоатация около 80 гигавата нови въглищни мощности..
Другият голям конкурент на ЕС – САЩ, се отклони от общата тенденция, следвана от развитите европейски страни. Потреблението на въглища в щатите се увеличи през 2025 година с 10,4%, а производството на електрическа енергия от въглища нарасна с над 13%, като собственият добив на въглища се увеличи с 4,4%. А световното потребление на въглища действително достигна нов исторически рекорд през 2025 година. Според Международната агенция по енергетика /МАЕ/ глобалното търсене през 2025 г. е нараснало с около 0,5% до приблизително 8,85 млрд. тона – най-високото равнище, регистрирано досега. Основните конкуренти на ЕС използват пълноценно и неограничено изкопаемите горива в интерес на гражданите си, промишлеността и селското стопанство. А /назначените неизвестно от кого?!/ брюкселски, зомбирани, „зелени“ бюрократи „наблюдават“ енергийните проблеми и затихващата промишленост, вместо да стопират търговията с въглеродни квоти и забраните за използването на изкопаемите енергийни суровини. Докато те умуват, хранилищата на природен газ се изпразват вместо да се зареждат за наближаващата зима. Ако тя се окаже с екстремно ниски температури, а газовите хранилища останат ненапълнени, то европейските граждани ще мръзнат и ще стоят на тъмно.
Необходимостта от електрическа енергия не трябва да се задоволява от ВЕЦ-ли. Водата в язовирите трябва да се пази строго за питейни, битови нужди и за поливното земеделие!
Минно-енергийният комплекс Марица изток трябва да заработи на пълни обороти и с трите си големи ТЕЦ-ли и да задоволи потребностите на българските граждани, промишленост и селско стопанство и ако остане излишна електроенергия може да я продадем на нуждаещите се. За да могат мините да изкопаят необходимите количества през зимата, необходимо е сега да работят на пълни обороти по разкриването на въглища и да осигурят достатъчно подготвени количества запаси за добив. Необходимо е да бъде ремонтирана минно-транспортната и спомагателната механизация и да се доставят необходимите резервни части и материали, за което трябва да се предоставят достатъчно финансови средства. А най-важното е да се запази персоналът, както редовите миньори специалисти, така и техническият и инженерен, ръководен персонал на всякакви нива, защото техниката без знаещи и опитни работници и ръководители е неизползваема.
Минно-енергийният комплекс Марица изток наистина е национален, стратегически актив, който гарантира националната енергийна сигурност при всякакви екстремни природни условия. Затова държавата трябва да го оздрави и пази десетилетия занапред.
Сн. Инж. Щерьо Щерев
Страницата подготви Пенка ПАРАШКЕВОВА
