ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ
Енергийната бедност е сериозен социален и икономически проблем, който засяга милиони хора в ЕС и в частност в България. Според дефиницията, включена в Регламента за Социалния климатичен фонд от 2023 г. и ревизираната Директива за енергийна ефективност, енергийната бедност се отнася до неспособността на домакинствата да си осигурят достатъчно енергия за основни нужди като отопление, охлаждане, осветление и захранване на уреди. Това води до сериозни последици, включително здравословни проблеми, влошено качество на живот и увеличена икономическа тежест за най-уязвимите групи. Три са основните причини за енергийна бедност: нисък средномесечен доход, висок дял на разходите за енергия, лоши енергийни характеристики на жилището. В България критериите за определяне на енергийната бедност са разписание в Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, от 12.12.2023 г. Домакинство в положение на енергийна бедност се определя въз основа на: 1. разполагаем средномесечен доход на членовете на домакинството; 2. разход за типово потребление на енергия; 3. енергийни характеристики на жилището. В същата наредба са посочени и критериите за определяне статут на уязвим клиент за снабдяване: с електрическа енергия. (2) Това е битов клиент, който купува електрическа енергия за битовите нужди на домакинство, на което той е член, и той и/или друг член на домакинството е в критична зависимост от електрическо оборудване поради наличието на едно от следните обстоятелства: 1. лице над 65-годишна възраст, живеещо само или с друго/други лице/лица над 65-годишна възраст, с разполагаем доход след намаляване с разхода за енергия, по-малък или равен на линията на бедност; 2. лице с установени 50 или над 50 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, с разполагаем доход след намаляване с разхода за енергия, по-малък или равен на линията на бедност; 3. лица, които имат нужда от помощни средства за независим живот и/или медицински изделия за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия; 4. лица, които са получавали месечни социални помощи и/или целева помощ за отопление по Закона за социално подпомагане за предходния отоплителен сезон. През 2024 г., 9,2% от населението в ЕС не е могло да си позволи адекватно отопление на дома си. България и Гърция са начело с 19% от населението, изпитващо трудности с отоплението, последвани от Литва (18%) и Испания (17,5%). Освен това, около 7% от европейците през 2024 г. не са били в състояние да плащат навреме сметките си за комунални услуги поради финансови затруднения. Тук Гърция отново е на първо място с 32%, а България е на второ място с 17,6%.
Автор: офис ReHabita
Енергийна агенция – Пловдив