МНОГО ШУМ ЗА НИЩО ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯТ ЕЛИТЕН ШАМПИОНАТ ПО ФУТБОЛ?

Родният футболен фен, колкото и да е заливан с всякакви клубни първенства и формати, с воля или без, хвърля по някой поглед и на ставащото по нашите терени. Той си е патриот по душа и убеждение и си избира българското. Много специалисти и журналисти правят черен PR на футбола ни, защото са запленени от времето, когато стадионите ни се пръскаха по шевовете от публика, а самата игра се помнеше дълго и се коментираше шумно от запалянковците почти след всеки мач. Сега, когато тези времена поотминаха, започнахме да гледаме на нашия футбол предимно с тъмни краски. И вероятно в това има логика. И настоящият шампионат не блести с особена класа или поне така показват двубоите от старта му. Съдиите също са в тон и свирят безобразно лошо, колкото безобразна е и самата игра. Шампионът Лудогорец остана единственият български представител в европейските клубни  турнири. Но и разградските орли вече не светят със стария блясък. Неслучайно, вместо в мечтаната Шампионска лига, ще играят в Лигата на конференциите, която е едва третият по престиж континентален клубен турнир. Грандовете Левски и ЦСКА пък се тресат от кризи и скандали. За капак клетият национален отбор е вече толкова безличен, че никой в страната не се интересува от него. И тогава защо изобщо говорим за първата ни дивизия като за елитна? Тя е много шум за нищо в устата на феновете и спортните журналисти. Те си лаят като кучета, а футболните босове въртят само далавери. И после се чудим, защо децата ни не обичат да играят футбол. Не желаят даже да го гледат щом е с марка БГ, а стадионите са като пустини.