Клуб по борба Берое и Николай Стоянов
[dsm_animated_gradient_text animated_gradient_text=“ПОРЕДНА МНОГО УСПЕШНА ГОДИНА ЗА БОРЦИТЕ“ heading_html_tag=“h1″ _builder_version=“4.23.4″ _module_preset=“default“ header_font=“|800||on|||||“ header_text_align=“center“ header_font_size=“33px“ width=“100%“ module_alignment=“center“ custom_margin=“|-16px||||“ animation_style=“slide“ box_shadow_style=“preset2″ global_colors_info=“{}“][/dsm_animated_gradient_text]

    По шестобалната система пиша Много добър за представянето на състезателите през календарната година. Аз съм максималист и винаги искам още. Изграждам личности и истински спортисти, а не фалшиви такива, които се разхождат с купи и медали, малко признати у нас, такамо ли по света, коментира президентът на клуба по борба Берое Николай Стоянов. Той припомни, че Даяна Стойчева, Ванеса Стоянова и братята Иван и Радомир Стоянови са донесли за клуба и за страната си престижни класирания на международния тепих.
    -Без да подценявам състезанията от вътрешния календар, съм убеден, че истинският белег за класа е представянето зад граница. Идва лятната олимпиада в Париж. Нея ще я пропуснем, но на следващата, вярвам, че клубът по борба Берое ще има представител. Още повече оптимизъм ми дава фактът, че приключихме 2023-та като отбор на годината на федерацията в свободния стил. В нашия спорт конкуренцията е жестока. Борците от бившите съветски републики заляха целия свят, биват натурализирани и се състезават за други държави. Страни, без традиции в борбата в миналото, вече имат успехи в нея, отбеляза Николай Стоянов. Като член на Управителния съвет на българската федерация по борба, той е категоричен, че професионален спорт се прави с пари:
    -Залъгваме се, ако си мислим, че с гол ентусиазъм и мечти за олимпийски и световни медали ще задържим спортистите в залата за дълго. Те са наясно, че спортът е до време и искат да подсигурят бъдещето си след края на активната си състезателна кариера. А ние какво им даваме в момента? Тупане по рамото и снимки пред камерите и обективите. У нас спортните меценати са малко, защото в повечето случаи те са бивши спортисти, които дават пари, само защото милеят за спорта.