Доц. д-р инж. Иван Митев, изп. директор на БМГК, пред Наблюдател Енергетика – Мини

– Успя ли поредната политическа криза у нас да спре опитите за решаване на проблемите в минния бранш?

Не бих казал, че поредната политическа криза е спряла опитите за решаване на проблемите в минния бранш. По-скоро тя отново прекъсна процеси, които вече бяха започнали. През последните пет години секторът работи в условия на честа политическа нестабилност и това за нас не е нова ситуация. С големи усилия стигнахме до разговори по отношение на визия и тенденции за развитие пред сектора, но в момента, в който тези разговори започнаха да дават резултат, правителството падна. Въпреки краткия период преди това все пак отбелязахме известен напредък.

На първо място – по отношение на стабилизирането на комплекса Марица-изток от гледна точка на хоризонта на работа. ТЕЦ-овете в комплекса са част от микса на регулирания пазар и в контекста на настоящата геополитическа обстановка в Европа тяхната работа по-скоро се разглежда през призмата на сигурността на енергийната система. Паралелно с това имаше развитие и по идеята за извличане на критични суровини от лигнитните въглища в комплекса. От Министерството на енергетиката дори имаше посещение в САЩ, за да се запознаят с прилагани там технологии. За да се стигне до практическа реализация обаче, са необходими лабораторни и промишлени експерименти, както и ясна икономическа обосновка за рентабилност. Идеята за улавяне на въглероден диоксид беше обсъждана, но не стигна до етап на реализация. В същото време в световен мащаб тенденцията е този въглероден диоксид да се улавя и използва като суровина, отново при ясна икономическа логика. На този фон се наблюдава и по-широка тенденция към ренесанс на ядрената енергетика. Същевременно въглищната енергетика също не се изключва – инсталираните мощности в световен план продължават да се увеличават.

– А Зелената сделка?

Зелената сделка е добра инициатива. Важно е обаче да не е императивна, а да служи като рамка, която насочва научните търсения към алтернативни източници на енергия, допълващи базовите мощности.Тук решаващи са законите на физиката. Годината има около 8600 часа, а средногодишното слънцегреене в България е приблизително 1400 часа. Въпросът е как се осигурява системата в останалото време. Възобновяемите източници – фотоволтаици и вятърни паркове, се финансират с европейски средства. В същото време самите инсталации – фотопанели, вятърни турбини, батерии и други, в преобладаващата си част са внос от трети страни, като значителен дял е от Китай. На практика това означава, че Европа финансира изграждането на мощности, а индустриалната полза в голяма степен остава извън нея. Затова, когато говорим за Зелената сделка, е важно да се мисли и за развитие на собствени мощности – ВЕЦ, ПАВЕЦ, геотермални източници, нови язовири, ядрена енергетика, както и за собствена суровинна база.

В този контекст не може да се подмине и темата за урана. В САЩ вече се говори за очакван дефицит, а България исторически е била сред водещите държави по добив, докато през 1993 г. не беше взето решение за закриване на уранодобива.

– Ще се възроди ли един ден у нас добивът – на уран и на останалите налични суровини?

Това е въпрос на разговори, научна и икономическа аргументация и на нормативни промени. България разполага с ресурси, но към момента няма ясна и дългосрочна стратегия. Такава стратегия трябва да бъде разработена като устойчива рамка и да се прилага с институционална приемственост, независимо от политическия цикъл и честата смяна на правителства. Цялото общество, не само държавата, но и граждани, бизнес и научната общност, трябва да участва в този процес. Необходимо е ясно да се дефинират стратегическите за България суровини и проектите, които са приоритетни за икономиката.

В рамките на за кратко възобновената работа на междуведомствените групи успяхме да поставим на масата конкретни теми, свързани със стратегическата рамка и необходимите законодателни промени. Паралелно с това започнахме работа по определяне на стратегическите за страната суровини и по политики за индустриализация, ориентирани към проекти с добавена стойност. И ние, разбира се, продължаваме да работим в тази посока.

Страницата подготви Пенка ПАРАШКЕВОВА