Д-р инж. Димитър Белелиев е Председател на УС на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ). Той е също така Председател на Контролния съвет на КРИБ (от 2014 г. до момента), Председател на УС на Сдружение за българо-украинска дружба и сътрудничество (от 2005 г.), както и член на УС на „Научно-технически съюз на енергетиците в България“ (от 2016 г.).

Има близо 30-годишен опит като ръководител и инвеститор в енергетиката. От 2002 г. досега е Председател на Съвета на директорите на най-старото и най-голямо българско предприятие за поддръжка на големи генериращи мощности в енергетиката – Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) ЕАД. През 2020 г. създава „АмонРа Енерджи“ АД – сертифициран център за продукти и решения в соларната енергетика и първата фотоволтаична компания, листната на БФБ, сегмент BEAM. До 2010 г. инж. Белелиев е Изпълнителен директор на „Техенерго” АД. От 2007 г. до 2010 г. е Председател на Надзорния съвет на „Енергоремонт холдинг“ АД, а от 2003 до 2007 г. е Председател на Съвета на директорите на „Енергоремонт Варна” АД и „Енергоремонт Русе” АД. Възпитаник на Техническия университет в София. Магистър по икономика със специалност „Енергиен бизнес“ от УНСС в София и докторска степен на тема „Оценка на енергийната сигурност на България“, пак от там. Автор на публикации за енергийната сигурност.

Грандиозна 5-годишнина за АМОН РА ЕНЕРДЖИ с внушителен ръст във финансово и географско отношение. Фотопанелите и батериите за съхранение на енергия ли са най-доброто съвременно енергийно решение за човечеството? А за България?

-Пет години АмонРа Енерджи бележи впечатляващо развитие, но според мен въпросът не е само колко фотоволтаици се изграждат, а какъв модел на енергийна система изграждаме. Гигантските соларни паркове не са доброто решение за България.
Те водят до огромни мрежови натоварвания, изискват милиарди за пренос и създават дисбаланси, защото производството е далеч от потреблението. Съвременната енергетика върви в обратната посока – децентрализация, локално производство, просюмъри. Това означава предприятия, бизнеси и домакинства да произвеждат и потребяват енергия на място, в комбинация със собствени батерийни системи.
Този модел е най-евтин, най-сигурен и най-модерен – и не изисква огромни инвестиции в мрежата. Важно е да подчертая: фотоволтаиците и батериите не са алтернатива на конвенционалната енергетика – те работят най-добре заедно с нея. България се нуждае от стабилни базови мощности – преди всичко ядрена енергетика, подкрепена от газови мощности като гъвкава преходна технология. ВЕИ + батерии + ядрена енергия е хибридният модел, който гарантира сигурност, ниски цени и устойчивост.

Учените посочиха, че именно голямото процентно участие на ВЕИ електроенергията в общото електроподаване е причинило мащабната авария в Испания, Франция и Португалия тази пролет? Намериха ли се вече решения за това ВЕИ мощностите да работят като синхронните генериращи мощности?

-При аварията в Иберийския регион проблемът не беше в слънчевата енергия – тя е най-евтината и най-предвидимата. Проблемът беше в липсата на достатъчно системни услуги и в това, че мрежите не бяха подготвени за толкова висок дял на ВЕИ. Има решения, решенията са ясни и вече се внедряват: ✔ Ново поколение „grid-forming“ инвертори. Те имитират поведението на синхронни генератори – поддържат честота, създават напрежение, дават инерция. Това е технологичната революция, която позволява ВЕИ да участват пълноценно в стабилността на системата. ✔ Батерийни системи за съхранение. Модерните батерии вече осигуряват първично регулиране, резерв, реактивна мощност и възстановяване след авария. Това е реалност в САЩ, Австралия и Германия. ✔ Комбинация с надеждна конвенционална енергетика. Ядрените мощности осигуряват фундаменталната стабилност, газовите централи дават бърза реакция и гъвкавост. В комбинация с ВЕИ и батерии това създава устойчива и надеждна система. ✔ Нови европейски мрежови изисквания. ЕС задължава всички инверторни мощности да предоставят системни услуги. Това ще направи мрежата по-гъвкава и по-защитена от подобни аварии. ВЕИ могат да работят като синхронни генерации – при условие че се комбинират със системи за съхранение, модерни инвертори и стабилна ядренo-газова архитектура.

Необходим ли е комплексът Марица Изток за енергийната сигурност на България и виждате ли някакви перспективи пред него?

–Марица Изток е важен регион за България – не заради миналото, а заради инфраструктурата, подстанциите, мрежовите връзки и квалифицирания персонал.
През годините регионът стана жертва на прекалено политизирани решения – идеи, които се обявяваха шумно, но нямаха икономическа или технологична логика. Водородни долини без вода, CCS технологии без пазар, мегапаркове без мрежови анализи, термолиза, редкоземни елементи – много от тези проекти изглеждаха добре в медиите, но нямаха шансове за реализация. Регионът има перспектива – но само чрез решения, които са пазарно издържани и технологично доказани, например:

1.Батерийни центрове (BESS) – най-реалистичното и най-бързо изпълнимо решение.
Мрежовата инфраструктура е налична и може да се използва за изграждане на големи батерийни системи, които дават стабилност на мрежата и създават високотехнологични работни места. 2. Индустриални зони за енергийни технологии – Производство и сервиз на електрооборудване, логистика, инженерни услуги. Тук се създава реална добавена стойност. 3. „Солар + Storage“ върху рекултивирани терени, но в разумни мащаби, икономически издържани, а не политически мотивирани мегапроекти.

Водородът ли е енергията на бъдещето?

-Водородът има бъдеще само в ограничени, практични индустриални приложения. Не в политическите мащаби, които се предлагаха. Базовата сигурност на България ще идва от ядрената енергия, гъвкавостта – от газовите мощности,
а децентрализацията – от ВЕИ и батериите. България има шанс да изгради модерна, конкурентна и сигурна енергийна архитектура – не чрез мегапроекти, които звучат добре на хартия, а чрез умна комбинация от ядрена енергия, газови мощности, децентрализирани ВЕИ, просюмъри и съхранение. Моделът на бъдещето е баланс, хибридност и технологичен реализъм, а не политически експерименти.

Какво предстои през следващите няколко години за АМОН РА ЕНЕРДЖИ?

Очакват ни тежки данъци и огромна административна тежест. В България липсва воля за намаляване на разходите за персонал в държавната администрация и държавните предприятия. Там потъват огромни средства, които могат да бъдат вложени в стойностни за обществото проекти. Държавният сектор изкривява пазара на труда – все повече хора искат да работят там. Въпреки тези и други предизвикателствата, ще продължим да действаме международно и да откриваме нови работни места в сектора на възобновяемата енергия. Преди пет години, когато основахме АмонРа Енерджи, бяхме 3-ма души. Към края на 2024 г. вече имаме 31 служители, през 2026 година планираме да увеличим персонала с около 20%.

В следващите няколко години ще инвестираме в изграждането на собствени помещения и логистични центрове в Шумен, София, Румъния и Украйна. Ще продължим да разширяваме и продуктовата си гама. В момента предлагаме над 2000 продукта като соларни панели, инвертори и батерийни системи, неотдавна добавихме и климатични инсталации към портфолиото си. Ще продължим да разширяваме дейността си извън България. Вече имаме офиси в Румъния, Сърбия, Северна Македония, Гърция и Украйна, а продажбите ни обхващат почти всички европейски държави. В България пазарът на изграждане на PV централи вече затихва. Затова се ориентираме към по-динамични пазари. На първо място – Централна и Източна Европа. Там развитието е по-бавно, но много по-балансирано и правилно – фокусът е върху т.нар. просюмъри, които едновременно произвеждат и потребяват енергия.
Планираме и навлизане на по-далечни пазари, които ще обявим през 2026 г.

Сн. Д-р инж. Димитър Белелиев

Пенка ПАРАШКЕВОВА