Гъмзата на ГОРУН се сдоби с такава невероятна слава по земите ни, че се превърна в същинско страшилище за конкуренцията в цяла северна – централна България. Никой не се изненада и от факта, че Горун Гъмза Резерва‘ 23 стана четвърта в ТОП 10 на ДиВино топ 50 – първа сред всички родни сортове. Непретенциозната уж Гъмза, с невисока танинова запасеност и съответно – невисок потенциал за стареене, изпревари всички мощни натоварени с очаквания мавруди. Гъмза Резерва’23 е и най-доброто вино на България от местен сорт, както и най – доброто вино от Дунавската равнина. И докато иде реч за ДиВино, да не забравяме, че в Горун имат и втори приз – Топ 10 за Горун Кайлъшки Рубин Резерва’23 при лимитираните серии. Отново местен български сорт – напълно в синхрон с мисията на ГОРУН – възвръщане на славата на българските сортове и българските вековни традиции във винопроизводството. А това съвсем не изглежда чак толкова утопично, ако съдим по възхода на ГОРУН по световните винени конкурси. Освен традиционните си медалисти на Декантер, в избата вече показаха и местни сортове.
Горун Гъмза Резерва‘ 23 и Кайлъшки Мискет‘ 23 са с бронз ( без да упоменаваме в случая останалите 5 медалиста на избата). Впрочем Гъмзата се превърна в един вид емблема на ГОРУН. Миналата година дори увеличиха насажденията си от сорта. В края на 2025-а Гъмза Резерва’23 дори получи невъзможните 96 точки от Бет Уилърд – Co-Chair на Decanter и водещ международен дегустатор в първото българско издание на New Europe Wine Guide.
-Това е Гъмза в най-чистия ѝ вид – ефирна, деликатна и изпълнена с ягодов плод, каза дегустаторката. Лека, хармонична и изключително фина. Дъбът е точно толкова, колкото да погали виното, а ниският алкохол го прави свежо и сияйно, с киселинност, която го повдига. Плодовият характер е напълно разгръщащ се, а текстурата – нежна и плавна. Вино, което съчетава българското слънце с дълбочината на древната история. Божествено!
